Из книгата ми "ПРЕДЦИТЕ МИ ГОВОРЯТ "
От глава "Петко и Иванка"
Слънцето бавно клонеше към залязване. Небето на запад се беше обагрило в оранжево-червени нюанси. Ветрец поклащаше клоните на дърветата, а листата им шумоляха. Реката си пробиваше път надолу и водите ѝ звънко пригласяха на шумоленето на листата. Играта на две синигерчета, подскачайки и подхвърчайки по камъните около брега зорко се наблюдаваше от воденичарския котарак скрит под храста.
Беше ранното лято на 1938 година. По пътеката към реката се зададоха две деца. Две момиченца. Едното беше по-големичко, седем-осемгодишно. Другото малко. Има-няма три годинки. Голямото държеше малкото за ръка. Бяха спретнато облечени с нови сукманчета, привързани с коланчета, направени от цветна вълнена прежда. Малкото стискаше в ръчичка парцалена кукла.
– Како, како, къде отиваме? Мама ще ни се кара!
– Няма. Върви с мен. Ще идем до реката. Вчера видях диви ягоди до воденицата на тате. Ще си откъснем. После ще наберем на мама цветя и готово. Н ...