Айшли и Адулф вече бяха пристигнали на коледното празненство. То бе организирано в голяма сграда,по-скоро ресторант с фоайе като добавка към него. Хиляди и хиляди,сигурно и милиони хора,поне така изглеждаше за Айшли, се разхождаха из фоайето и ресторанта,танцуваха и се забавляваха. Някои сядаха да ядат,други си разменяха сладки слова помежду си,трети обменяше клюки с останалите.
Клайн наблюдаваше с интерес,но в същото време и със страх в очите. Никога не бе виждала толкова много хора в целия си живот. Усети как сърцето ѝ заби,сякаш прескачайки ограда. Пръстите на ръцете ѝ се вплетоха едни в други,а езика ѝ сякаш бе отрязан. Не можеше да каже нищо.Вместо това говореха само красивите ѝ младолики очи.
-Хей!-обади се Адулф,стоейки близко да нея.- Няма за какво да се притесняваш!-продължи да говори той.-Знаеш,че съм тук! Ако има нещо,ако някой те притеснява,само ми кажи!
-Добре съм! Хайде,да не те задържам! Колегите ти сигурно те чакат!-каза му Айшли.
-Нима не искаш да дойдеш с мен?-зачуди ...