Седнала на пейката в парка, накичена като елха, старата дама, оглеждаше минувачите с присвитите си малки очички и се любуваше на собствената си особа.
- Няма като мен - мислеше си самодоволно. Дрешките ми дрешки, живея си като Симеончо, парички не ми липсват, реституирани имоти също. Благодаря на Бога и проблеми със здравето нямам. Еех, хубаво беше по-късно да се бях родила, ама нейсе... За депутатка щях да се кандидатирам. Я, че да не съм по-грозна от тях... И да послъгвам ме бива. Като им гледам муцуните, пази Боже... Езици знаели, преводи правели. А бе превеждат се говедата от една партия в друга, само и само да са напред в листата и да ги завърти колелото. Натресат се на едно място, на следващите избори гледаш същите на друга листа - кой пий, кой плаща? Хеле пък тези „независимите” – кой кум, кой сват, кой на булката брат, хептен не можеш ги разбра. Ама щели да защитават интересите на България в областта на равнопоставеността на половете, в здравеопазването, науката, технологиите и бабината им накрая... Срам ме е като си помисля какви дърти маскари се натискат, уж все на младите път дават. Дават, ама друг път... На думи и аз давам... Еее, не мога да си изкривя душата партия ГЕРБ дава наистина. И козунаци, и купони за хляб, и дрехи, играчки за децата, сега пък детски празник организира в чест на Първи юни. Ама на афишите винаги предупреждава „Купуването на гласове е престъпление”. А бе тараланковци, ами това, дето го давате за черните ми очи ли го правите. Ами че престъпници сте разбира се, Вие сами ми го казвате. Тъй както всичко ми е наред, пак проблем. За кого да гласувам... Всичките до един хайманосвате из чужбина, гледате си кефа, дойдете си за малко и почвате да се пулите по различни кабеларки и да ми приказвате врели некипели. Ще оправите България, дано, ама не ми се вярва. Ако почна да ви изреждам кусурите няма да ми стигне един мандат време. И все пак за кого да гласувам? Може и да не го правя, ама пък къде ще си облека новите дрехи? По-рано имаше навалица пред секциите, а сега освен няколкото члена на секционната комисия, няма и кой друг да ме види... Защо ли не взех удостоверение за гласуване на друго място, да си направя една екскурзийка и да запомня изборите за евродепутати. То май срока изтече, ама не е лошо пак да проверя в общината... Измислих го и аз най-сетне...
С приповдигнато самочувствие и отмерени крачки, дамата се понесе в посока
Община, където щеше да намери отговор на своя тъй важен въпрос...
© Димка Първанова Все права защищены