Едва ли има човек на нашата планета, който да отрече твърдението, че живеем в един изключително тясно взаимосвързан свят, изграден от много отделни, но свързани системи – екологични, социални, икономически, технологични, политически, културни и т.н. Тази взаимосвързаност се определя с името „глобализация“.

Началото на този процес на обвързване на отделните държави по света слага Индустриалната революция, като с годините скоростта на процеса и степента на обвързаност стават все по-значими. Тази тенденция се задълбочава и добива всеобхватност в десетилетията след Втората световна война. Националният пазар и националната държава са като стара отесняла дреха за разширяващата се човешка дейност. Всяка страна е подложена на натиска на взаимните зависимости и фактически става невъзможно за което и да е национално правителство да управлява икономиката си независимо, а националната икономика е частично погълната от наднационални стопански региони като НАФТА, АСЕАН, СЕТА  и СИП(ЕС-ЯПОНИЯ).

Както всяко нещо и глобализацията има две лица. От една страна споделяйки идеи и знания, западните индустриални демократични държави, спомогнаха за повишаване нивото и качеството на образованост в света. Износът на технологии и производства допринесе за повишаване стандарта на живот на редица доскоро бедни държави. Ярък пример в това отношение са Китай, Виетнам и Руанда. Страните от бившия социалистически лагер, включвайки се активно в глобалното стопанство, увеличиха националното си богатство и качеството на живота на населението си. Дори в най-бедната страна от ЕС – България (причините за което излизат извън обхвата на тази тема), според данните от Годишния доклад на  Алианц Трейд, благосъстоянието на българите бележи троен ръст за десетилетието 2011-2021г.  Макар и отбелязвайки спад от 2 на сто за 2021г., причинено от пандемията на COVID - 19, делът на активната средна класа в страната е над 40% – исторически най-високите нива в най-новата ни история.

Замогването на все повече хора породи неимоверно по своите мащаби движение на стоки, хора и капитали. Това, от друга страна, създава условия за мултиплициране на неблагополучията и прерастването им в световен проблем и криза. Нагледен пример може да бъде прерастването на коронавирусната епидемия в Китай, поради грешни политически решения, в Ковид пандемия. Затварянето на цели държави, породи хаос в трансграничните вериги за доставки, предизвиквайки закъснения, повишаване на цени и дори спиране на производства, довеждайки в крайна сметка до обедняване на цели групи от населението.

Желанието и опитите на Китай и Русия да сменят модела на световно сътрудничество, въплътен в Организацията на Обединените Нации, с икономическо и военно съперничество и налагане на решения от позицията на силата – войните на Русия срещу Грузия и Украйна; стълкновенията на Китай с Индия, опитите за сплашване и принуждаване на Тайван за обединение, отнемането на части от морските икономически зони на Виетнам и Филипините и т.н. – доведоха не само до нова криза в световното стопанство, но и до влошаване на положението с човешките права в засегнатите страни, а и до вътрешна и външна миграция на милиони и до смъртта на стотици хиляди хора.

Опитът на американският президент Доналд Тръмп да манипулира световната икономика в полза на САЩ, излизайки от преговорите за Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции (TTIP), донесе обратни на очакваните резултати. Двустранно повишените мита предизвикаха спад на взаимния внос точно в секторите, които трябваше да бъдат стимулирани – производството на автомобили и говеждо месо. Най-много пострада автомобилната промишленост, тъй като БМВ и Фолксваген не само се отказаха от нови инвестиции, но и изместиха съществуващите си мощности от САЩ в Мексико. През лятото и есента на 2022 г., руският президент Владимир Путин, посредством действията на, практически контролираната от правителството компания Газпромекспорт, повиши цената на природния газ за ЕС до нива от 900€ за МВтЧ с явната цел да принуди ЕС да спре подкрепата си за нападнатата от Русия независима Украйна. Светкавичната реакция на иначе мудната Европейска комисия, успя да осигури алтернативни източници на природен газ и електричество, като превърна предвкусваната руска енергийна победа в пълно фиаско. Към днешна дата (26.02.2023г.) цената на природния газ и електроенергията са на нива малко над предвоенните, а РФ загуби (вероятно завинаги) пазар за 65% от добивания от нея природен газ. Поради несъобразяване с природните и стопански дадености на страната, самонадеяното решение на президента Путин постави руската газодобивна промишленост в положение на цугцванг. Основните разработвани газови находища са в близост до ЕС; тръбопроводите, по които става износът на суровината са насочени също към ЕС. Единствено по газопровода Турски поток има потенциална възможност за износ на втечнен газ, но няма налични втечняващи инсталации, а технологиите за изграждане на такива попадат под ударите на антивоенните санкции. От друга страна, следващите по величина купувачи на руски природен газ – Китай и Индия – са азиатски страни, но максималният капацитет за износ по всички възможни трасета вече е достигнат. Съществуващият Сибирски газопровод е с нищожен капацитет за нуждите на Китай, а уширението се бави вече години, поради спорове за собствеността на тръбата и концесионните права върху находището. Що се отнася до износа за Индия, то той се осъществява само танкерно. Отказът на застрахователите (включително китайските и индийските) да подпишат застрахователни полици за превоза, свежда почти до нула възможностите за увеличение на търгуваните количества метан. Изложените факти определят единствения възможен извод: не е по силите на никоя национална държава сама да контролира световната или междурегионалната търговия, или да синхронизира усилията за минимизиране на последиците от растящите политически, социални и екологични рискове.

Финансовата криза през 2008 г., Brexit, настъплението на популизма, чиито връх се оказа избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ, Covid-19 и войната на Русия в Украйна се разглеждаха като признаци, че глобализацията е стигнала твърде далече и двигателят ѝ ще бъде включен на заден ход. Храбрата съпротива на украинците срещу нашественика, единството на „колективния Запад“, Европа, която си остана топла и светла и тази година, показват че, светът явно се справя малко по-добре, отколкото глобалният елит смяташе, а глобалните икономически връзки и веригите на доставки са твърде сложни, за да бъдат разплетени, но реорганизацията им не е толкова болезнена, както смяташе световният елит на срещата му в Давос през май миналата година.

„… Но имало ли е някога термин, който да е бил в по-широко обращение от „глобализма”?(политическото измерение на глобализацията – бележка моя, М.А.) Почти всичко от това, което правим, се приписва (в зависимост от гледната ви точка) на неговото гибелно или животворно влияние. При по-внимателно взиране се вижда, че да си за или против глобализма означава да си за или против толкова много деликатно свързани явления (финансови, технически, културни, социални, съдебни, военни, политически), че изборът им става безсмислен. …

… Повечето от нас, независимо от политическите си пристрастия, сме се отвръщали от някои особености на модерния свят. Което значи, че в известен смисъл всяка що-годе добре изградена и уредена в живота личност е „антиглобалист”. Това би трябвало да приляга най-вече на консервативно настроения човек, привързан (както се изразява Бърк) към „своя малък взвод”. Но тук е и точката, при която подобни инстинкти ни тласкат към опити за планиране или контролиране на международното разпространение на капитализма. Тоест това е точката, където консерватизмът се заменя с лудизъм.“  (Тачър, М. „Живот и политика“, София 2002)

Днес човечеството отново е на прага на нова епоха. Революционни нови технологии като изкуственият интелект, социалните мрежи, работата от дома, 3D-принтирането, безвъглеродната енергетика и транспорт и може би в най-голяма степен мрежовият модел на бизнес и кооперативна търговия на „добра воля и споделен риск“, наложиха и продължават да изискват промяна из основи на възприятията ни за пространство и време, собственост и свобода.

„Мрежовата търговия оказва последици, които надхвърлят бизнес модела. Нейните  представи за това как да се оптимизира благополучието на индивида са в дълбоко противоречие с начина, по който ние дефинираме подобаващото поведение и добрия живот в модерната епоха. Пазарите се основават на недоверие, мрежите – на доверието. Пазарите се основават на преследването на личния интерес, мрежите – на общия интерес. Пазарите са трансакции от почетно разстояние, мрежите – близки отношения. Пазарите са състезание, мрежите – сътрудничество.

Промяната в начина, по който ние възприемаме собствеността, налага фундаментално преосмисляне на етапа на развитие на човека както в началото на модерната епоха, когато нашите идеи за собствеността се променят радикално. „Голямата трансформация“ от собственически задължения във феодалните имения към размяната на собственост при пазарната икономика е вододел в нашето мислене за природата и целта на човешките отношения. По същия начин днес преходът към взаимоотношения на достъп до мрежите отново променя представите за естеството на човешката дейност.“   (Рифкин, Дж. „Европейската мечта“, София 2005)

N.B.  В текста са използвани материали от публикации в Investor.bg; Европейска агенция по околна среда; Съвета на Европа и книгите "Европейската мечта" на Джереми Рифкин; "Живот и политика" на Маргарет Тачър и "Третата вълна" на Алвин Тофлър