линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
27 дек. 2012 г., 00:10

Представи си 

  Проза » Другие
975 0 14
2 мин за четене

 

 

Представи си, че с теб живеем в една плоскост като две точки, всяка в центъра на своята си окръжност. Колко ли ще е безсмислено триста и шестдесет пъти в годината, по веднъж на ден, ти да атакуваш въображаемата граница на близостта ни, а през останалите пет да се чудиш къде е тя? Пет пъти в годината - на Коледа, на Нова година, на 1 март, на 8 март и на рождения ми ден ти се появяваш, за да ме впримчиш в обятията си, а през останалото време надничаш в публикациите ми, за да се разсееш от грижите си. Същото правя и аз с твоите, но не съвсем.

 

Аз ти се радвам, без да изписвам името ти навсякъде и при всеки повод. За мен ти си Лице. Личност. Изречение. Смисълът, който пазя като спестена бяла паричка за черни дни. На Коледа изгубих представа коя съм благодарение на теб. Какво ли не бях - коледна шишарка, мишка пред камина, пламъче от свещ, око на джудже, носле на еленче, панделка върху лъскав подарък и тъй нататък и тъй нататък? Смешно ли ти е?

 

Искаш ли нещо? Вода, сок, кафе, количка? Кърпичка?! Ето ти кърпичка. Знаеш ли, аз си падам по единичните неща, по уникатите, както е модерно да се наричат днес: едно дете - моето си, една любов - моята си, едно бъбрене, ама сладко и на уше, една снимчица или картинчица, дето да ти е драго да си я носиш под миглите, че да ти подпира очите, една безсъница, ама вперена в летния необят, и разбира се една граница, правеща разлика между реално и виртуално, между интимно и обществено, между истинско и… хубаво де, виждам, че продължавам да те разсмивам. Въобразявах си, че с теб ще успеем да си поговорим, пък то - говоря само аз, а ти само се подхилваш.

 

Искам да пораснеш - на височина. Вече си твърде широк. Искам да поемеш отговорност за емоциите, които предизвикваш с появата си. Да не игнорираш желанията на другите. Да не натрапваш присъствието си в храма на душата ми. И да не позволяваш на собствените си представи за радост, за празничност, за етичност, за общност, за привързаност, за обич и любов да нараняват центъра на моята окръжност. Ти си… всъщност ти си Нежеланият Празничен Таг.  Представи си, че би могъл да бъдеш някой друг. Би ли опитал следващия път?

 

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Развълнува ме Светле!Благодаря ти!
  • " ОБОЛЯВА" "Усмихна ме" и други такива езикови деформации не ми доставят удоволствие. Лина, знаеш моите реални симпатии към теб и не ми се сърди ако такива думи -неологизми не ми харесват.
  • Немалко хора трябва да пораснат на височина, Лина, или да престанем да бъдем само монолог, защото иначе винаги ще бъдем само забавление за разсейване от грижите... Весели празници
  • температурната
    разлика
    в нашите
    възприятия
    превръща
    абсолютното
    всичко
    в различни
    понятия
    ==========
    Сърдечни поздрави!* Успешна 2013-та
  • "Нежеланият Празничен Таг"
    дали ако този НПГ се почувства като такъв поне едни път ще усети чувството

    Хубав текст!
    Поздрав!
  • защото напоследък все по-често стигаме до критичната точка на безпомощност, Аги... Поздравления за прочита, Приятелю! Сърдечни поздрави!
  • човек в малките неща намира утехата, Светле...казват, че били най истински...една снимчица, една усмивка, детенце...и т.н.
    но не спира да ни боли, Светле...

    защо?

    поздрави за разказа!
  • Благодаря Ви за прочита и коментарите. Сърдечни поздрави!
  • " Ти си… всъщност ти си Нежеланият Празничен Таг. Представи си, че би могъл да бъдеш някой друг. Би ли опитал следващия път?" Поздрави и от мен!
  • Актуално. Съпреживях натрапливостта, която така добре си описала. Но центърът не винаги издържа натиска на периферията, а въздишката рядко има силата да издуха праха върху мислите...
  • Много е приятно да бъдеш някой друг.
  • Замислих се... Наложително ли е някой "спам", "таг" или "троянец" да пълни същността ни с въздух под налягане... Дали пък решението не е "close"! Поздравявам те, Лина!
  • А защо трябва пък да се насилваш и да се измъчваш? Има толкова хубави неща, които сигурно са твои, но ти не си ги видяла още.
    Поздрави!
  • Благодаря за посещението, Илко, и Истината и Неистината оболяват. Въпросът е: какво правим за да престане болката? Личната. Нашата. Нечията... Защо никой не те пита "на лични": "мога ли да те тагна на една картичка или някаква снимка с каквото и да е, само не и с лицето ти, с 49 непознати за теб човека" а после следва: "можеше да ми напишеш на лични, че не го искаш този таг"... за това става дума. Едни могат да не проявяват деликатност, но спрямо тях деликатността е задължителна видите ли...
Предложения
: ??:??