Тръгнахме си, въпреки нежеланието ми. Селин както винаги със светкавична скорост стигна до колата си, но този път не ме изчака, а си тръгна. Аз се прибрах вкъщи, а баща ми, очевидно ме чакаше. Той ме попита къде съм ходил и ми показа часовникът. Мда беше пет и половина! Бях в особено добро настроение заради случилото се днес и това не подмина зоркият поглед на баща ми.
- Джейк, нека поговорим като мъже. Не сме го правили от толкова време. Какво става с теб? Как върви училището? На какво се дължи смяната на настроенията ти?
- Ами, баща ми, има едно момиче, нали ти разказвах за нея преди няколко дни. Заради нея е всичко иначе аз съм си добре, даже днес съм отлично и в училище се справям, вече не ме зяпат толкова колкото в началото.
- Искаш ли утре да идем на футболен мач, да Британският футбол е по-различен от Американският, но все пак е футбол. Хайде, кажи ’’да’’, от кога химиците не разпускат? – думите на баща ми бяха придружени с обичайните жестове на разпалено настроение. Той сбръчкв ...