А времето неотклонно бързаше напред.

Близначките и мама Роза изпратихме  на гости при бабите. На Михаил му предстоеше четвърти семестър. Срамежливо ми говореше за приятелката си, оставяше да нощува при нея. Спомена ми, че е чужденка, следва икономика и финански. Попитах го  няколко пъти каква е,да ни представи, а той изизаше с приказката, че е срамежлива.Знаех само , че се казва Карла.

Избръмча мощен мотоциклет и спря пред къщи. Височка фигура с шлем на главата позвъни.

- Добър ден, търся Майкъл

- Няма го, не се е прибрал, заповядайте да го почакате

- Аз съм Карла - свали каската-шлем тя - А вие навярно  сте Питър, баща му. Развам се. Наистина ли  сте такъв добър баща, както Майкъл ви представя, само че сте по-едър. Така се радва, че си има сестри близначки

- Ами Хюндая купе къде е, с Михаил колко обикаляхме из сайтовите да търсим и купим  същия модел и успяхме, купихме такъв. Даже аз монтирах и на двата Хюндая чиповете.

- В къщи е, вървят страхотно и всички се обръщат да ни гледат като пристигаме заедно или си тръгваме - лукаво се смееше тя -  Но сега модата е на моторите, ето това е моят Suzuki V стром 1000 кубика, сега искаме да купим и на него, и планираме с моторите да идем  до Аликанте, аз съм испанка и родителите ми живеят там.

- А  не е ли по удобно с лека кола, все пак прекосявате цяла Франция, доста километри са, на две гуми.

- Е, това е предизвикателството мистър Питър, но сте прав и родителите ми казват, че са много километри

- А защо следвате икономика и финани, такова енергично момиче...

- И аз това се питам понякога - засмя се Карла - Не се виждам седнала зад бюро пред монитор и да се занимавам със скучни цифри, но семейна традиция и трябва да се продължи, застраховки, банки, фючърсни сделки такава е семейната финансова компания.

Хюндаят на Майкъл възвести пристигането си с рязки спирачки.

- О, виждам, че сте се запознали вече...Карла видях и другия мотор Vстром, даже намали и от цената

- Все пак баща ти трябва да го погледне, двигател е - отбеляза Карла

- Да, да, ... Питър, татко Питър, би ли помогнал - смотулеви той

- Ако искате да вървим веднага - възкликнах - Хайде деца.

Хубаво Сузуки V стром, собственика наистина не знаеше какво продава. Купил го и той по модно увлечение, но за такова дребно човече е смешно да се вози на такъв голям мотор. Намерих уж и други забеляжки,  смъкна още 600 паунда.  Майкъл се разплати, възседна го, аз преотстъпих волана на Хюндая на Карла. Наслаждавах се на младите и напористи деца. Вечерта  тя остана  в къщи при Михаил. Сутринта тихичко се изнизах за работа за да не ги безпокоя.

И зачестиха СМСите '' татко Питър у Карла сме ''. '' Татко Питър с Карла ще дойдем в къщи ''.

Съобщих и на Роза за Карла, че е добро момиче, следва икономика, имат общи интереси.

- Карла, Майкъл - им предложих една вечер - Защо Карла не се премести да живее тук, все пак ще икономисва от наем

- О, мистър Питър - засмя се тя - Жилището е мое, родителите ми го купиха  още преди първи курс. Но благодаря, ще ползваме и двете жилища, нали Майкъл.

Гледах ги и им се радвах как въодушевено се   приготвяха за предизвикателството си. Уточниха маршрута за отиване  през Бордо, Андора и за връщане през долината на Лоара. Моторите накичени с багажни куфари ги очакваха, и една сутрин потеглиха за Дувър-Кале и Алканте.

- Приятен път и да внимавате - като всеки по-възрастен човек им пожелах - Да ми се обаждате като пристигнете в хотел, мотел или ако възникне нещо по пътя. Карла, поздрави на родителите си и на добър час. Бъдее внимателни , деца мои...

Вечерта редовното обаждане на Роза, след въпросите как е, как са децата, родителите ни, й съобщих за пътуването на Карла и Михаил, като я успокоих, че дълго са се подготвяли за това и ще ми се обаждат постоянно.

А те се обаждаха, изпращаха снимки от местата където спират да починат. Бяха щастливи на срещата с родителите на Карла, после снимки от някакво  курортно селище на брега на морето, цялото в каменни къщи, огромни веранди, много слънце и усмихнати хора.

               Щастливи и доволни от преживяното в Испания ми разказваха  за пътя, за посещането при родителите на Карла, за остров Ибиса.

- А сега аз ще ви предложа още едно преживяване, Махмут аби, се обади, че имал чудни джипове за мен, два АУДИ Q 5 и  един Инфинити, Майкъл знае летим до Амстердам, после до Утрехт, качване се на трите джипа, екскурзия през Германия, Австрия, Унгария, Румъния до България, за около две-три седмици на гости и се връщаме със самолет - изрекох предложението си на един дъх

Спогледаха се и ме прегърнаха. Стана ми приятно, премигах изплашено с очи да не се разплача от умиление и от някакво друго неопределено чувство.

Оформихме документите  при Махмут аби и потеглихме. Като най-добре познаващ пътя аз водех с Инфинити, Карла в средата с Аудито и ни следваше Михаил с другото Ауди.

Разгледахме ктедралата в Кьолн, Мюнхен, Виена, отклонихме се в Братислава, Будапеща, ферибот Калафат-Видин за атракция...

- Да се обадим на мама Роза и децата или да ги изненадаме - подхвърлих с насмешка

- Да ги изненадаме - бяха единодушни Карла и Михаил

              Клаксоните на трите джипа огласиха площадчето пред нас. Роза и децата живееха при родителите ми, за да може мама да им помага.

Наизкочиха в двора, радост, прегръдки, целувки и ревът на близначките, разбудени от врявата, допълниха какафонията из къщи.Раздадохме подаръците за всички. Мама и Роза си допаднаха с Карла, децата ни се гушкаха в нея, бърбореха й нещо на тяхния си език.

Татко гордо се разхождаше около джиповете сподирян от Михаил, питаше го нещо по таблото им, подритваше гумите, потупваше го свойски по рамото.

Регистрирахме джиповете, направихме им реклама из града и пред кафетата, обадих се тук-там на познати и до седмица бяха продадени.

- Карла, Михаил, това са парите ви от вашите джипове Ауди Q 5...

Те гледаха смутено и нерешително

- Да, ваши са,.. един вид компенсация за разходите ви за пътуването до Испания и обратно и да ви зарибя пак да ми помагате за колите - смеех се дружелюбно

             Общата семейна вечеря по изпращането ни  беше в разгара си, родителите на Роза, моите родители, Карла, Михаил, ние с Роза и децата, всички шумни и със зачервени лица.

Карла нещо шушнеше на Михаил, той поклащаше одобрително глава, стана, изчезна някъде за 3-4 минути. Върна се и хвана Карла за ръката

- Искаме да ви кажем нещо - смотулеви той- Карла, ти си на ход...

Тя се поклони на всички

- Мили хора, ние с Майкъл, с Михаил, сме отдавна заедно и си допадаме , и  се допълваме взаимно,...Майкъл

- Да, и искаме да се оженим - хорово казаха те

- Карла ще станеш ли моя жена - продължи той

- Да Майкъл, ще стана...

Заръкопляскахме оживено, жалко че нямаше симфоничен оркестър или духова музика, но близначките бяха добри озвучители с радостните си крясъци.

И Михаил тържествено й сложи венчалното пръстенче.

Моята майка се засуети около едно чекмедженце, извади три кутийки, подаде едната на сватята си, другата на Роза

- Кой ще преведе по-правило...деца, Карла,Михаил, това е от мен, бъдете щастливи - рече мама и окачи златно синджирче с плочка на смаяната Карла. Повдигна се на пръсти и окачи златно синджирче с плочка на не по-малко смаяния Михаил- Гравирайте  буквите си по плочките, деца.

- Ох, вие ни изненадахте... момиче,Карла, това е от мен - развълнувано каза тъщата ми - Бъдете щастливи с Михаил, нека има винаги между вас Вяра, Надежда и Любов.

- Карла, Мишка, щастлива съм,... изненадахте ни приятно всички, не бяхме подотвени - през  радостни сълзи говореше Роза - Карла това е пръстен, без начало и без край, с червен камък като кръвта ни  , заповядай дъще. Бъдете винаги вярни един към друг...

Близначките тихичко се бяха сгушили в мен и наблюдаваха мълчешком.

            След двадесетина дни веселбата бе в къщата ни в Кеймбридж, вече в присъствието на родителите на Карла. После след необходимия ритуал и изискване, служителка от Кметството ги вписа в регитъра.

             Карла и Михаил  ни бяха редовни съботно-неделни гости за радост на децата.

- Мама Роузи, папа Питър, ще ставам майка на момче, с Майкъл ще ставаме родители - радостно ни съобщи един съботен ден Карла

- А къде е виновникът - провикнах се шеговито - Майкъл, къде се криеш сине

Избухна всеобщ смях пред смутения вид на Михаил.

- Честито ви, така се радвам - бършеше сълзите си Роза - Доживях и това, да имам внук, благодаря ви деца...Питър скъпи, нашите деца ще стават вече пет.

               Карла роди. Тя бе непреклонна

- Ще се казва Питър-младши, Питър джуниър, а с Майкъл ше имаме и други деца, нали Майкъл, ако е момче на татко Томас, ако е момиче  на мама Флоранс.

И Карла роди отново момченце, Томас.

Животът потръгна бих казал. Роза изпълняваше ролята на майка и баба, аз на баща и дядо. Не правихме разлика в наши деца и наши внуци, всички бяха наши. Българските ни родители активно се включиха в отглеждането им, а три месеца  бяха на гости при испанските баба и дядо, които успешно управляваха и разрастваха  бизнеса си.

                  Отново беше месец май. Мама имаше рожден ден . С насълзени очи ни благодари за уважението.

Наблюдавахме с Михаил еуфорията на абитуриентите. 24 май е. Отново буботене на мощни мотори, джипове, пикапи, нестихващи аплодисменти от зяпачите на шоуто. Ежегодното тържество.

Бях прегърнал и вдигнал момиченцата си с балон и книжно знаменце с надпис ''24 май '' и стирилизирани букви '' А,Б,В '' в ръце, да наблюдават отвисоко.

През един-двама човека Михаил бе повдигнал момченцата, също с балон и книжно знаменце в ръка и им говореше нещо, за моторите ли, за сладолед ли, а те се смееха  по детски...

До него се доближи невзрачен мъж

- Ей, знаеш ли момче - изрече той провлачено пиянски - Аз съм твоят баща...Ей, чуваш ли ме бе, ааз, съм твоят баща.

Поредният пияница си помислих, пуснах на земята момиченцата, готов да се намеся при необходимост.

- Така ли - изрече невъзмутимо Михаил - Ако си бил мой родител, нямаше да ме изоставиш с младата си любовница... Знаеш ли какво детство съм преживял, без да кажа на някого татко...Човекът , който ми помогна е тук до мен. А сега се омитай докато не е станало късно и после да съжаляваме и двамата.

Оня се скомфузи. Приближих се до него, хванах го здраво за лакътя.

- Чу какво каза младежът, изчезвай там откъдето си изпълзял

Изблъсках го грубо  из тълпата, Тя го поде и натири някъде.

Гушнах отново моите две куклички.

- Хубави мотори, а Михаил , но вашите са по хубави - засмях се - Да вървим, че жените ни ни чакат

- Да, татко, да вървим... Благодаря ти.

               А някъде от радиоуредбата звучеше '' Върви народе възродени, към светли бъднини върви''

.........край..........