Така викахме в наше село. Официално се нарича „преточване“.
Няма как да го забравя, особено в този период, когато всеки ден слизам до мазето и пускам кранчето да църцори.
През което време цепя подпалки за камината и оглеждам какво да взема от рафтовете. Пълните с буркани рафтове – малки с лютеница, средни с компоти, големи с туршии…
После се качвам, поздравявайки се по пътя с някой комшия, тръгнал да преточва и той.
А аз се прибирам и сипвам афроамерикански чай. Не черен, че ще ме обвинят в расизъм.
Понякога пускам телевизора, макар че е като стара баба – мрънка нещо.
И чувам оня ден – колко лошо сме живели преди 30 години. Ама така сме били зле, че се налагало сами да си правим зимнина. Кисело зеле, компоти, туршии – самички. „60% от народа, реди скрибуцащ глас, са били принудени да си пълнят мазетата сами…“
Хм…
60%, викаш…
Я и аз да направя една статистика. Щото тя така се гради – питаш десетина души, дето живеят около бюрото ти, после го приписваш на целокупния неподозиращ какво пра ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.