30 апр. 2005 г., 19:40

Превратностите на съдбата 

  Проза
5.0 / 3
1533 0 3
38 мин за четене
- Обичаш ли ме? – попита гальовно тя.
- Да!
- Колко?
- Какво колко?
- Колко ме обичаш?
- Скъпа, ти нали не мислиш, че съм продавач в зарзаватчийница и си служа с кантар по цял ден! Нима мога да ти кажа, че те обичам двеста килограма и петстотин грама?! – Освен това, аз съм ти го казвал десетки пъти, че те обичам. Какво друго искаш да направя?
Той я погледна с много нежност, хвана я за ръката и я поднесе към устните си. Добави: - Зная какви са разбиранията на майка ти относно секса, но за това сме говорили многократно и не смятам да го нищим непрекъснато. Може би се страхуваш за това да не би да те отблъсна, защото не сме интимни, но…Нищо не мога да направя на този етап, освен да почакаме до онзи миг, когато ще чуем заедно “Сватбеният марш”
- Нали не ми се сърдиш? – с тревога в гласа си попита тя. Нали?
- Глупачето ми! Разбира се! Не се безпокой!
Връзката им започна случайно, както много неща в този живот. След дълъг и уморителен ден в работата, реши да отиде в едно заведение да изпие е ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Кабакчиев Все права защищены

Предложения