...
После се загубих... сред изживените мечти и несбъднатото нас. Угасна бавно тази неописуема страст. Той я хвърли някъде из суровият, мълчалив и убиващ Север. Типично по Северняшки.
Бях вглъбена. Събуждах себе си за него.
Събудих се... Всички сетива четяха само неговото име...
Но Той изчезна. Потъна някъде в дълбоките води на Севера. И се превърна в дихание...
....
из писма до моето Раче...
което никога не стана "мое"...