Вървя през гъста и тъмна гора. Зима е. Окапа и последният есенен лист. Сама съм и ми е толкова студено, че цялата треперя. Оглеждам се наоколо, но няма никого. Днес е толкова тихо. Няма никакви птици. Няма дори вятър. Призрачна тишина. Взимам камък от земята и се опитвам да си запаля огън. Опитвам много пъти, но не успявам. Така и не се научих, че не всеки камък може да ми запали огън. Захвърлям камъка. Продължавам да вървя, опитвайки се да намеря нещо, което да ме стопли в тази тъмна гора, и тъкмо когато съм на път да се откажа, пред себе си виждам да проблясват първите слънчеви лъчи…