При следващото прераждане
Появи се като малко вълнесто кълбо. Получовеците го заразглеждаха доволни, после убиха майката и я изядоха. А на другия ден вождът закуси с новороденото…
Възмутен и стресиран от този свят, той се прероди чак след няколко хиляди години. Малък египтянин, роб на самия фараон. За когото живя и работи – най-вече по строежите на храмовете, на пирамидата, на новия град. Така и не разбра къде е и защо е. Нямаше време за подобни ненужни глупости…
Новото прераждане беше някъде на север. Така и не научи в кои земи и в кое племе. Още бебе го трабнаха степни конници, отнесоха в далечни степи и го продадоха на богат търговец. Който веднага го пласира на собственика на дълбока мина. Така и не видя белия свят – копаеше из дупките, вадеше рудата, там ядеше, там… Всичко. Включително малкото сън, който му позволяваха. Докато един ден се оказа, че е пораснал, а дупките вече са тесни. Остана си в последната…
Прероди се в щастливия Рим. Роб в дома на виден държавник. Когото убиха в политическите хаотични борби, а собствеността му разпродадоха. И нищо не се промени – освен местоработата, но домашният роб няма какво да прави в помещения извън работните. Живя ли, какво – не разбра, но веднъж го намериха сгърчен на пода…
Следващото прераждане стана векове натам. Нямаше вече робство – просто се появи като собственост на един рицар. Когото така и не видя – господарят скиташе нейде по кръстоносни походи. А селякът копаеше, плевеше, береше… От преди изгрев слънце до след залеза. Веднъж даже го ожениха за подобна уж селянка, но нямаше време за живот с нея. Най-напред тя беше заета с детето, което донесе да роди от някакъв оръженосец на рицаря, после обикаляше колибите на верните господарски лакеи, накрая я погребаха заедно с поредното бебе, но той не можа да я изпрати – в работен ден кой освобождава инвентара за някакво погребение? Е, на собственото присъства – метнаха го в трапа при още трима, умрели от чумата и…
И след век се роди като парижки гаврош. Не успя да разбере обаче, какво е да си парижанин – гръмнаха го при някакъв бунт, заровиха го в основите на съборената крепост в центъра на града…
Не чака много – роди се и още дете го взеха в армията на императора. Разбра, че светът е един и същ – път, река, палатки, край които спеше, сражения, сражения, сражения… Така и не разбра в кое от тях го отнесе снаряд. Но беше наясно, че не е дете, а и жените са сладко нещо – особено, ако се метнеш пръв върху плячката…
Прероди се и го взеха във фабриката. Чистеше конци, събираше парченца плат, докато някаква част от машината не го закачи яката. Повредената стока събраха в чувал и заровиха в сандъче…
А после се преражда още няколко пъти. Нито веднъж цар, принц, барон, чиновник поне. И нямаше време да разбере какво е животът – все умираше с надеждата, че пак ще се прероди. Този път – човек…
А, добре си е днес. Брои стотинките от пенсията, търси по-евтинка с някоя стотинка храна, понякога заделя пари за свещичка и се надява…
На прераждането, разбира се…
© Георги Коновски Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря, Деа, Роси!
-
Излиза, че веднъж роден роб, докрай си оставаш такъв! Тъжно!
-
Това си е много каръшко
- ни веднъж цар, принц, барон ...Ама знае ли се?! В следващото прераждане може да е -
Благодаря, Красе!
-
принц ли бях или магарето на принца .. дано му се получи в следващия живот, какво да правиш - някой се наживява като за последно, а друг и в последния не живее, вместо свещи да пуска тото ..да те развеселя
-
Благодаря, ДПП!
Живот, жизвь, лайф... -
Който вярва в прераждането се надява, който не вярва просто живее.
-
Благодаря, Надя!
Има. Може да улучиш и се родиш принцеса. Тото... Важното е да се надяваш и пускаш фиша. Фирмата печели... -
Е, така погледнато има ли смисъл?
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
