Два комара, излишно е да казвам кръвопийци, въпреки че и сред хората се намират такива(само дано не отгатнат за кои говоря, защото ще ми изпият кръвта, ако ме хванат!), излезли по обедно време, за да похапнат, т.е. да пийнат нещо червено и хранително. Приятелски си хортували, като очите им били на четири, за да не изпуснат някой вкусен притежател на животворната течност.

          Трябва да се отбележи, че и двата инсекта били с изтънчен вкус.Те не опитвали каква да е  кръв. Избирали тя да бъде на хора “от сой”. Напоследък обаче тази категория “обяд” нещо не се намираше лесно. Притежателите на вкусната червена течност се заключваха в една голяма и красива постройка, на която пишеше нещо (нашите герои не бяха ходили на училище и не можеха да четат!). Срещу нея се намираше статуя на човек, яхнал голям кон... Там те намираха апетитни и благоуханни капчици -  алена закуска и обяд. Но сега... Лоши времена настанаха!

         Нашите герои храбро налетяха на една жена на средна възраст. Като няма риба, и ракът е риба! Трябваше да се яде все пак...

         Единият, по-лакомият и по-бърз от двамата, усети лош вкус в устата си. Беше нещо много кисело, горчиво и...гадно! Той ококори ужасено очи, хвана се за стомаха и за малко да върне съдържанието му обратно. Другият тъкмо забиваше изящното си хоботче в прасеца на жената, когато видя реакцията на своя събрат. Не продължи повече.

         Вечерта се срещнаха с други свои колеги, които разказваха с голяма тревога, че вече и те много трудно могат да похапнат нещо вкусно.

         Един мъдър и стар комар ги беше събрал и разказваше за химични реакции, които протичат в човешкия организъм, при които, ако човек има ядове, ако му е мъка или е много огорчен от живота, в кръвта му се излива някакъв “злъчен сок”. Той се получавал при плащането на много високи сметки за ток, парно, храна и други, а също и от безпаричието им.         Старецът изтъкнал, че почти всички в страната имали такива проблеми и кръвта им се влошавала, дори не ставала и за ”чеп за зеле”.  Завършил лекцията си с думите:” Братя мои, за вас настават лоши времена! Все пак бъдете оптимисти и се надявайте на нещо по-добро! Скоро ще станем европейски комари!”

         Нашите младежи летяха омаломощени от глад, когато видяха в една бебешка количка малко розово създание. Майка му сменяше нещо на дупенцето му. Те смело се приземиха върху меките части и жадно започнаха да помпат...

         Хвръкнаха удовлетворени, но и скептично настроени. В страната, в която живееха, тези малки човечета все по-рядко се намираха...Почти не можеха да се видят!

         Съдба жестока! Съдба, тъй  несправедлива към комарите!

14.08.2003 г.