ПРИКАЗКА
На всички, които не се усмихват
толкова често, колкото трябва...
Има една звездичка - третата от ляво на дясно и четвъртата отгоре надолу. Тя свети малко по-различно от другите - синьо, когато е щастлива; зелено, когато е нещастна; лилаво, когато знае някаква тайна и иска да я сподели. Когато беше още съвсем малка, тя светеше с ярко жълта светлина, която трептеше при всяка нейна усмивка. После, когато порасна малко, звездичката светеше в бяло, когато й се спеше и в червено, когато сърцето й трептеше засрамено от нечий поглед като бузите на влюбено момиче в обятията на любимия.
Тази звездичка не беше мирна като останалите. Стоеше си вечер на мястото, но когато Слънцето озаряваше тъмното небе и изпращаше нощните "очи" по леглата, нашата звездичка се скриваше в един от неговите лъчи и тръгваше на обиколка по света. Тъй като в нея ги имаше всички цветове, звездичката успяваше умело да заблуди хората и да се промъква в мислите, ръцете и чувствата им - танцуваше в целувките на влюбе ...