Приказка
от Пиринска Македония
Имало едно време едно момченце.
Било толкова непослушно и щураво, че всички били пропищели от него. И задето всички му били обидени, никой не го наричал по име.
- Ей, синко – рекъл побелелият му дядо – втори като тебе няма толкоз и таквиз бели да прави! Като ламята си, тази девет-главата, дето четиридесет години изпепелява житото и хляба на хората.
- Синко, моля те – галела го майката по косиците – израсти добро момче!
- Нека да дойде и да го вземе ламята! – говорела назидателно бабата, вдигнала ръце от белите му.
И наистина, един ден дошла, но не ламята, а…
Извила се страшна вихрушка. Носела пепел и прах. Затъмнила небето.
Воловете дошли да пият вода на реката, замучали от страх. Момчето, играещо си с пръчка до водата, вперило поглед във вихрушката, която се приближавала със страшна сила и разтворени обятия към него.
Обвила го, вдигнала го и го отвлякла горе високо, в пещерите на Елтепе.
Там се превърнала в красива самовила. ...