23 апр. 2008 г., 08:14

Приказка на сенките: Ад... 

  Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы
1139 0 4
1 мин за четене
 

"Ний не идем отвън

като Данте през сън -

Животът ни е цял.

Там -

жупел и плам."

 

Принцесата, заключена във високата кула, погледна надолу пламтящия ад. Къщи. Горящи. И цели семейства, изгарящи живи под тях.

И принцесата скочи към черния град, създаден от въглен и пепел. Красива. Блестяща. Като ярка звезда. Безсмъртие, облечено в плът. И беше погълната от горящата бездна, на огъня стана любима.

Гладният пламък започна да ръфа плътта и, тъй бяла и чиста. Красивият лик почерня и се сбръчка. Красавицата стана на звяр.

Виж очните ями на обгорения череп, захилил се смело в смъртта. Виж очните ями загубили своите красиви, зелени очи.

И заедно с дебелата димна завеса душата и полетя към небето. Бавно влезе през прозореца на кулата и легна в леглото да спи. И там, където нямаше нищо, появиха се кости и плът. Спокойна, красива и гола, принцесата спеше отново, завита с коприна.

А навън, създаден от въглен и пепел, чернееше се горящият град. Изпълнен с милиони мъртви безсмъртни души.

"Тук нямаме часовници, календари и карти, имаме само Тук и Сега. Тук няма причини и няма въпроси. Няма Какво и Защо. Безименни, ние просто живеем във вечната нощ на смъртта..."

 

14.01.2008

Час по математика

© Михаил Костов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Странно е и трудно за разбиране. Харесва ми!
  • Шест точки, ама ти си знаеш. Скромното ми мнение е, че поредицата "Приказки на сенките" е най-доброто, което си качвал засега.
  • хареса ми,въпреки че някъкси края ми хареса по-малко от началото..
  • Ууууау...
Предложения
: ??:??