Имало едно време... нали така започват всички приказки?! Та някога в едно царство, в едно господарство живяла една принцеса. Тя се казвала Хубавка. Не че била чак толкова хубава, ама нали знаете, нашето гардже си е най-най. Та Хубавка расла като в саксия, без грижи и неволи и вярвала в чудни, смели, красиви и благородни принцове, как щели да дойдат на бели коне и да се борят за сърцето и ръката й, да ама на куково лято.

Веднъж както си се разхождала из дворцовата градина и си фъкала гобленчето, видяла един момък Ненагледен. Горката била толкова наивна и глупавичка, че си помислила: "Щом има хубаво лице и снажна осанка, този ще да е знатен принц"

Ама тази ми ти девойка била късогледа, не видяла, че Ненагледен бил довтасал на магаре и дрешките му не били чак толкова гиздави и спретнати. Принц, ама друг път, бил селският шегаджия и непрокопсаник.

Приближила се тя към него, а хитреца само това и чакал да омая някоя заблуда райска от богато потекло, усмихнал се и доволно потрил ръце. "Падна ли ми пиле шарено... чудничко ще се разтуша с тази глезла" - си хортувал той наум.

То било думи и чудо, от девет кладенеца вода й вадил само и само да прикотка принцесата. Не щеш ли обаче, Дяволът, който си нямал работа, решил да се позабавлява за сметка на този ми ти тарикат и когато принцесата се навела да го целуне, Ненагледен взел, че се превърнал в жабок и на всичкото отгоре и казал : "Аз не съм от твоята приказка" и цамбурнал в блатото да си квака тъжно и самотно. Намерил си майстора, значи.

А принцесата... царските щерки, винаги се справят някак си... каква им е работата?!

Каква е поуката от тази случка, ще попита някой? Стой, та гледай:

1. Когато растеш в саксия, рискуваш някой да те прецака от незнание.

2. Тарикатите търсят наивници, само пред тях им минават номерата.

3. За късогледство трябват очила.

4. Дяволът не винаги е толкова черен, колкото го изкарват.

5. Всеки рано или късно си плаща за магариите.