11.Август, 10:50ч.
Не, не беше забелязала, че я наблюдава. Всъщност не го беше забелязала. В момента имаше толкова други неща, за които трябваше да мисли. Ето така, тя изпускаше повечето от нещата в живота си. Ния извърна глава и погледна натам, накъдето сочеше приятелката й. Той седеше там, като дошъл от друг свят, с наведена глава, а дългата му черна коса почти скриваше лицето му. На масичката до него стоеше недокосната чаша с кафе. "Хм, и какво от това?" – помисли си тя и пак се върна към дългия списък с имена, окачен на главното табло във фоайето на университета. - "Просто някакъв непознат.”
Пиха с Ели (така се казваше приятелката й) по едно в бар “Jimmy’s”, Ния не беше на себе си от радост. Това беше най-хубавия й ден от много дълго време насам. Изведнъж си спомни онзи злощастен следобед, в който Даниел… Не, нямаше да мисли за него. Това беше отдавна… Минаха месеци и тя го беше забравила… Лекарите казаха, че и безсънието й с времето ще изчезне, и всичко щеше да си бъде както преди ...