Имало едно време малко момиче с млади и неосъзнати родители. След провала на тяхната връзка - всеки тръгнал да търси своя късмет и да създава семейства. Та това отроче от тяхния грях останало излишно. То все още не осъзнавало и било щастливо... Отгледали го баба му и дядо му. За онова време паричките стигали от първия каприз до нуждите на детето. Момиченцето било мъжкаранче, диво, но с добро сърце... С чест приемало вината и вярвало в приказките. Както всяко дете, тя не искала много, искала внимание, ласка и любов... Не че баба й и дядо не и давали нежност, напротив... Но нашата героиня осъзнавала, че не е като другите деца. То чувало как другите майки прекарвали времето с децата си, че бащите ги водели на луна парк... и страдала. Нейната майка не се беше появявала с години, а баща й все нямаше време за нея. Така, докато беше по-малка, успя да вземе малко от детството, но вълшебната приказка свърши... Баба й се разболяла от рак. Момиченцето не знаеше, но баба й умираше, а след тази смъ ...