„Децата е по-лесно да се научат на добро, отколкото възрастните да се от учат от злото”
 
                                                                                                                                   Ерих Кестнер

         Имало едно време в една малка страна, в един малък град, едно малко училище.
 То досущ приличало на всички останали училища, ако не беше случката, която искам
да ви разкажа.
          Веднъж всички ученици се събрали и започнали да умуват как да направят така,
 че  училището им да се прочуе. Един се провикнал:
- Нека направим конкурс за рисунка с нашите любими герои от българските приказки.  
          Друг слушал, слушал, пък се обадил:
- Да, ама аз не мога да рисувам. Умея да пея народни песни!
Трети също се намесил:
- А аз, нито мога да рисувам, нито да пея. На мене ми дай - в приказки да играя!
Препирали се дълго и накрая най- умният рекъл:
- Нека обявим конкурс за най-добър талант! Тогава ще видим кой ще спечели!
          Речено – сторено. Както решили, така и направили.
 
Прибрал се Петьо вкъщи, който рисувал най-добре от всички ученици. Захвърлил
 раницата си и казал на своите родители:
 
- Мамо, тате, искат в училище да се надпреварваме: кой е най-добър талант. Майка му
 го изслушала и рекла:
 
- Ами, участвай! Ти си толкова добър художник!
 
- Нямам време! Отивам да играя с децата навън!
 
- Няма да излизаш никъде! Сядай веднага и започвай да рисуваш!
         Момчето навело глава и започнало да рисува. По бузите му се стичали едри сълзи
 и капели по белия лист.
          По същото време се върнала вкъщи и Донка. Седнала и заплакала. Майка и я
 прегърнала, целунала и попитала разтревожена:
- Какво стана, дъще? Защо плачеш?
- Как да не плача, мамо? В училище искат да се надпреварваме : кой е най-добър
 талант.
- Ами, участвай! Ти умееш да рисуваш много добре!
- Искам, мамо, ала нямам с какво. Трябват ми блокче и боички, а ние
нямаме пари!
       Жената дълго мислила и накрая измислила. Взела малък заем от съседите и отишла
на магазина. След малко се върнала с кутия  боички и блокче. Донка се втурнала
радостна, грабнала ги и започнала да рисува, а по лицето й играела усмивка. Греел
 белият лист.
          Дошъл денят на надпреварата. Художниците наредили рисунките си, певците
запяли песните, а артистите изиграли пиеските. Събрало се брадатото жури и започнало
да умува.
         Три дни спорели, мислели и мъдрували. Накрая съобщили решението си:
- За най-добър талант обявяваме – Донка!
Скочила тя от щастие и изненада. Наградили я с грамота и подарък.
- А, моята рисунка?- попитал Петьо.
- Твоята рисунка е някак много тъжна, виж Донкината как грее.
       Навело глава момчето и повече нищо се казало.
        Прибрало се момичето вкъщи и се хвърлило в прегръдките на майка си:
- Мамо, мамо, виж аз спечелих. Аз съм първа!
- Да, дъще, ти спечели, защото рисува с цялото си сърце. Всичко на този свят, което се прави с желание и любов е добро и заслужава награда.