Имало някога едно много умно момче. То не спирало да задава въпроси за всичко, което види, чуе или помисли.
- Мамо, знаеш ли какво ми каза Тереза днес на градината?
- Какво ти каза, Пепи?
Майката гладеше дрехите, които беше свалила преди малко от простора.
- „Пепи, кажи ми, че ме обичаш? А аз и викам: Майка ти да го казва!“
Жената остави ютията и загледа момчето, а устните и се свиха в усмивка. Смехът ѝ огласи цялата стая.
- Ти пък, така ли трябва да говориш на една дама? Можеше да и отговориш, че сте още много малки за такива думи.
- Аз мога да кажа това само на Боби, той ми е най-добрия приятел. А на момиче никога!
- Е, чак пък никога – майката продължаваше да се усмихва. – Един ден, когато срещнеш подходящото момиче, ще го направиш. Татко ти постъпи точно така.
- Мамо, това се любов, нали?
Жената седна до момчето на леглото и го прегърна.
- Да, Пепи! Това е най-красивото и искрено чувство на този свят. Любовта - това е да обичаш едно момиче и то да те обича. После да се ожените и да ...