ПРИКАЗКА ЗА КРИЗАТА (И НЕ САМО ЗА НЕЯ)
Кризата се събуди след дългогодишен сън с мисълта, че е дошло времето да направи някаква мизерия на няколкото милиарда човекомравки, пъплещи по планетата. Стана от леглото и се огледа в голямото огледало, най-ценената от нея вещ в жилището ù на „Уолстрийт”. Не беше изгубила нищичко от зловещия си вампирски сексапил през прекараните в сън десетилетия. По утвърдена традиция облече финансовия костюм. Той беше консервативно скроен, черен на цвят със щамповани върху него физиономии на закръглени, самодоволно ухилени банкери и прочее финансови акули. Огледа се още веднъж, явно доволна изпрати въздушна целувка на отражението си и напусна апартамента.
Кризата започна обиколката си из страната с посещение на банка, за която инстинктивно усети, че е като балон, готов да се пукне при най-лекото убождане. Поразходи се из мраморния салон, колкото отрицателната енергия, излъчвана от костюма ù, да „попие” в кредитната институция, след което излезе отново на улиц ...