Приказка за любовта...

Искаш ли да ти разкажа приказка една,

искаш ли да ти докажа, че любовта е една лъжа...

В тази приказка героите са двама, тя почва от срещата...

В нея се разказва как се смеят, как един живот споделят, как мечтите им се сливат за едно общо бъдеще с любов...

Красива е тази приказка, нали, една от най-красивите, но “УВИ”, все някой ще поиска да ги раздели...

Така се случва във всяка приказка и вместо демон или звяр, в живота им влиза и друга жена...

Той забрави за мечтите им красиви, забрави за клетвите дори, а нея той остави в стени, издигнати с лъжи...

- Казваше и всяка вечер “мила, ти заспивай, аз отивам да работя, ще се върна сутринта”...

И вечер той на работа отиваше, но там го чакаше другата жена, забрави той за момичето щастливо, което за него живя и все за него копня...

Остави я сама, да го чака в нощта...

Но тази приказка коварна не свършва така, защото другата като змия пръсна отрова в сърцето на нашата звезда, разказа и за нейното момче, че тя го отнела от нейните ръце...

Горката тя не издържа, на болката от измами и лъжи и сърцето и той смрази...

Сълзите взеха да се стичат по-бързо от дъжда и тяхната красива къща стана свидетел на цялата тъга...

А той забрави да си дойде, оплетен в мрежите на другата жена, а когато се прибра, завари я на пода,

студена и сама...

На стените с кръв написала, че го обвинява за смъртта, проклинайки любовта...

Той дълго я прегръща и целува, плачейки за любовта, че той превърна я в лъжа...

Забрави той за другата жена, намрази я като жена, защото тя уби най-красивата му мечта...

Но късно се усети, късно той разбра, че любовта умря по-негова вина...

Така завършва тази приказка, “за любовта” , сега вярваш ли, кажи???

Вярваш ли в любовта, аз не вярвам в лъжа, не вярвай и ти, от нея може само да те заболи...