ПРИКАЗКА ЗА ШКЕМБЕТО НА ДЯДО
Събрали сме се на един хубав празник вкъщи цялата родова тумба. Тя една тумбааа – ум да ти зайде! Ама айде! От двата хоризонтални края на Велика България между стария Балкан и синия бял Дунав, от житницата на Добротица, та чак до камънаците на Срацимира, цели три поколения люде от двата човешки пола, разпиваме, разговаряме и ту благославяме, ту анатемосваме живота, а той, пустият, си тече и изтича и хич и не ни чува, пък и да ни чуе – нехае.
На кларнетиста в телевизора му изби чивията, че като заситни едно хоро в неравноделен такт, та обърка ритъма на сърцата ни, лютата грозданка се превърна на сочни кехлибарени гроздове, виното се освети от Божията радост, та очите ни блеснаха като фаровете на трен през тунел, разтвориха се душите ни и всички възрастови групи се смесиха в един пъстроцветен флуид и станахме равни с Небесния, дано ни прости сквернословието, и се сляха радост и тъга, и се изви облак Балкански, пълен със свобода и тирания.
Дойдоха рекламите, с ...