И тя ме наричаше Слънце... Без да знае защо... Веднъж ме беше попитала колко я обичам...

Виждаш ли, аз съм твоето Слънце, аз съм тук, единствено и само заради теб, защото ти ми даваш силите да светя... Преди времето да бъде време, още когато се е образувал светът, когато духовете все още се чудели как да завършат картината... Тогава на все още тъмната земя имало две създания, все още неоформени, за да се каже какво са точно, но, макар и недовършени, те знаели какво е любов... неразделни... винаги заедно... искрени и чисти...

Той станал Слънцето, а тя останала на земята... Те не можели да чуят виковете си, нито да бъдат заедно, той я прегръщал с лъчите си и изпарявал сълзите й, никога не я оставял и греел само, където е тя...

Духовете негодували, никой не харесвал студа, а лъчите на Слънцето били само за Нея, създали облаците... те спрели лъчите, но не заличили светлината... Тя знаела, че, макар да не вижда любимия, той е все още там... ала Слънцето се местело, бягало от облаците, за да достигне до Нея, само да Я види, тогава духовете решили да Я скрият някъде, излъгали я, че не усеща лъчите му, защото те вече са само за облаците, че я е забравил... затворили я под земята, тя станала Лава... Гореща, също като Него, но скрита от всички...

Слънцето видяло изчезващите облаци и започнало да дири любимата... обикаляло целия свят, обиколка след обиколка, Той търсел къде е Тя, но дори не знаел какво да търси, кого да топли, затова давал цялата си любов на всички, очаквайки някой да му отговори... Написал на земята послание за Нея, за да го види, да му покаже коя е... "Където и да съм, дори да не ме виждаш нощем или когато има облаци, искам да знаеш, че аз съм Твоето Слънце и ще обикалям всеки ден, докато не те намеря... Аз винаги ще съм тук заради теб и заради никой друг, ще те търся... Ти не вярвай, ако ти кажат, че не те обичам, погледни небето и виж светлината ми, тя е за теб, а нощем знай, че, макар и дълъг, мракът бяга винаги, защото аз винаги идвам. И ако случайно вече не ме обичаш... аз пак съм тук заради теб и, макар да боли, ще те топля, Теб и всеки до Теб, макар и да е новият ти любим... Независимо от всичко, аз винаги съм тук само за Теб и докато не те открия, няма да спра да те търся, обикаляйки цялата земя..."

Така че, Мила Моя, не ме питай, колко те обичам, ти сама ми казваш Слънце... Дори да те няма, аз съм Слънце само за теб и никой друг...