ПРИКАЗКА ЗА ВЪЗРАСТНИ
Имало едно време...
Вековната гора се беше смълчала преди изгрева. Първо изсветля небето и стопи звездите, после се промъкна утринният вятър, раздвижи шумака и събуди птиците.
Сгушена в дъбравата, малката къщурка със сламен покрив още спеше. Баба Мила се стресна в съня си - разтреперена избърса избилата пот и се прекръсти "Да пази Господ и да варди!" Повече от седмица вече, едно и също - денем не излиза от ума й, вечер пък не смее да заспи.
Дядо Алчо се извърна на една страна и отвори очи:
- К’во си кукнала ма, старо? Нощя на ден я обърна - като заклано пиле се мяташ. Съвсем ми разбута съня.
- Алчо, мислех да си премълча, ама не се трай вече, пък може и да ми олекне, като си го излея. Сънувам аз... Не знам от къде ида, ама вече съм зад колибата. Избикалям я и гледам: пред вратата седнала циганка - хили ми са насреща, пък очите й святкат, святкат. "Бабо, дай нещо за ядене, да нахраня циганетата, че голяма челяд, гладуват децата." И ми смига хитро. "И при нас глад м ...