Приказка
Имало едно време един цар. Той, естествено, бил вдовец. Жена му умряла поради лошите условия на труд в двореца, та се наложило да се ожени втори път, както си се изисква в приказките.
Обаче имал той и дъщеря - пак според изискванията, за което му се наложило яко да се потруди, че все момчета му се раждали, но успял.
Както и да е, минало време, дъщерята расла, а царятт естествено, се оженил втори път /нали ви намекнах/ и, както си му е редът, оженил се за коронясана кобра.
Поостарял той, разболял се, а жена му с любов гледала как царят щастливо си умира и надеждите й стават вероятност.
И, за да почисти двореца, рекла на щерка му да отиде в гората за гъби.
Оная не че била чак толкова тъпа, ама и тя била чела приказки и очаквала нещо по-интересно да се случи, а не цял ден да зяпа старите гоблени и канал XXL. Абе, с две думи, отишла в гората. Посред зима.
Обаче на глупавите им върви. Защото Господ се грижи за тях, иначе сами няма да се оправят.
Та тая принцеса /ама идеално съчетание - хем хубава, хем глупава/ вървяла, вървяла, стигнала една къщурка. Е, не чак като бащиния й панелен дворец, дето бил толкова голям, та гаражите давали под наем, а на първия етаж офиси били настанили.
Но къде бяхме стигнали? Ах, да - до къщурката…
Тя и царската дъщеря била стигнала там.
А вътре имало седем джуджета, безработни в момента, защото мината им била в процес я на приватизация, я на ликвидация. Посрещнали я те радостно, защото хем в пущинака живеели, хем помощи и компенсации не били получавали, хем отдавна не само жена, ами и човек не били виждали.
- Бъди ни сестра! - рекли и хитро си намигнали. И тя останала, а сетне и сестра им станала - каквото и да се разбира под това.
А пък оная, лошата царица, дето искала да стане едноличен управител на царството, имала едно огледалце. Голямо клюкарче, навред надничало, направо в Интернет. Та то й показало какво става в къщурката.
И на царицата й станало мъчно. За джуджетата, не за принцесата. На нея само й завидяла.
Та тая царица взела, че си махнала грима, обърсала червилото, извадила изкуствените си бели зъби и станала баба. Занесла на принцесата малко ябълки и оная, като хапнала, опънала шушоните. Дали щото ябълките били брани край оловна мина, дали щото били с обогатен уран, дали щото царицата със слюнка ги излъскала, ама...
А джуджетата се сетили, че тяхното момиче... Добре де, принцесата, момиче била само по документи, та тая принцеса все си бъбрела по джиесема с някакъв принц. Дръннали му една безжична информацийка и му рекли, че неговата неземна любов наистина станала такава. А, докато той дойде,  напъхали я в едни аквариум /и те били чели книжки, ама нямали пари за кристали/ и я отнесли на върха на един хълм.
Принцът дошъл. Джуджетата го видели - висок, строен, румен красив, и му рекли:
-    Бъди ни брат! - и хитро си намигнали.
Обаче принцът не бил изостанал, имал вече трима братя в “Спартакус”, но бил решил и да се ожени - поне по документи, щото това изисквал единният класификатор за владетели.
Малко разочаровани, джуджетата го завели на върха, при гробницата. А там разтропани тролове вече били отворили кафене. Викало се “При умрялата принцеса”.
И самата тя си лежала в аквариума. Принцът се загледал в крсивото й лице, събудили се далечни спомени от времето, когато още не бил от среден пол, пък взел, че се престрашил и я целунал. Тя се събудила, а сетне всичко си е познато.
Джуджетата станали охранители в кафенето, та скърпили двата края, принцът и принцесата се оженили, даже куп деца им се народили. Бели, жълти, черни - каквито щеш. И в мир живели, защото всички съседски царе - бели, жълти, черни - все на гости им ходили, все не можели да нахвалят гостоприемството им.
Абе, вървяло си, както си му е модерно вече по правилата на канал XXL в програмите след 12 часа вечерта...

Снежанка

И, значи, сложили джуджетата Снежанка в един стъклен ковчег, пък я занесли на върха - да чака обещания принц. Да, но оттам минавала магистрала, та маса народ се навъртал. Зяпали, обсъждали, чакали и те чудото да видят, на внуците да разказват.

А едно нашенче, понеже вече било чело приказката в училище, решило принца да изпревари, принцесата да целуне. Може пък да я съживи...

Пък то баш на другия ден дошъл истинският принц и джуджетата го завели на превала. Посочили му нагоре и рекли:

- Е, бате, там е стъкленият ковчег. Ееей там, на онова дърво. Там спи принцесата наша, Снежанката мила, невинна, кротка...

А принцът подозрително замижал и замислено попитал:

- Спи ли? А дървото защо се люлее?

Тоя път за джуджетата

Имало едно време едни седем джуджета. Имало, ама вече няма. Защото баш когато Снежанка била изпратена в командировка в гората им, царството влязло в борд и във всички приказки настъпили икономически съкращения. Дошли и тук…

Кого да съкратят? Царя? Я, кой кога къде е пипал началник? Царицата? А секретарката му кой ще посмее да съкрати? И охраната била неприкосновена, и царският виночерпец – щото знаел страхотни вицове, и царските министри – те пък маса досиета стискали, и оня ловец палач, дето трябвало Снежанка да...

Абе, ясна е работата – товарът на икономиите се налагало да понесат най-дребните риби. Образно казано! Щото джуджетата и без това си били ситнички.

Та значи обсъдили положението в двореца и обявили мината в планината за приватизация и ликвидация. А комисията решила, че седем джуджета са много, и рекли, че само едно ще оставят като охрана. И тогава почнала една...

С две думи, в действие влязъл познатият закон на Дарвин. Едното джудже било случайно засипано от шест колички пръст. Направили разследване ,ама не могли да открият кой ли, аджеба, го е засипал.

А второто било случайно затрупано от пет едри скали, едновременно изтърсили се от върха. Проведената анкета не могла да определи кой го е направил.

Пък третото рухнало барабар със стълбата, като слизало в  рудника. Точно четири стъпала се оказали случайно подрязани, но комисията не установила кой е престъпникът коварен.

Четвъртото обаче скоро след това потънало в реката – надуваемата му лодчица протекла от три дупки! Случайни... Следствието не разбрало като как туй станало.

Петото джудже било отнесено от орел, както си дремело на припек. Две парчета месо случайно примамили птицата, установила проверката, но и този път никой не могъл да уточни защо там са попаднали мръвките.

А шестото джудже излетяло от работата по прекия път – гръмнал минен заряд…

След което аха всичко да стане спокойно и… Мината чужда компания от родни инвеститори взела и набързо закрила. Щото нямали сметка от нея…

И…

Какво „и“?

Как върви приказката без такива основни герои?

Амиии… Върви… Нормално – в двореца. Вместо в дивата гора. И без това под покрива царски хищните зверове са много повече от тия в гората…

А джуджето?

Нищо…

Разпродава стълбички, врати, греди, релси и каквото там в мината намери… И пише планове за развитие на отрасъла с чужди средства. Нови инвеститори чака…

Ама това… Това вече не е приказка, а реалност…

Скука… И бизнес…

Във вълшебното ни царство животът си върви вълшебно

Жар птица пърха в небесата и каца по рамената на добрите братовчеди.

Никакви трима братя не викат никаква полиция, когато дойде ламята за  златната им ябълка, че вече погрешка ги биха, а може и да ги отстрелят.

Неродената мома, понеже не може си откри откраднатите орехови черупки с прикята, работи по организъм във вариете „Трите прасенца”.

Снежанка непрекъснато е със схващане на шийните мускули от преглъщане на нитратни ябълки.

Джуджетата, бивши стахановчета в мините, току  се впускат в поредната стачка за заплатици. 

Пепеляшка красиво наднича през телевизионния екран с прахосмукачка в ръка и я рекламира, та прах се вдига. Завистливите й сестри всяка вечер се дивят на прекрасните принцове от „Спартакус“…

А на малкото кално островче с голямото приватизационно блато седи омагъосаната жаба.

Тя е синъо-зелена, с опулени от недопреглътнати комисионни очи. Върховният й блян е как всеки ден разпродава по пет-шест ракитови снопчета. А само щом зърне микрофон отпреде  си, прави гигантски подскок. Налапва го и започва да разправя колко много работа свършила и ще свърши, колко нечувани богатства ще донесе, колко благодарни ще й бъдат вълшебните жители на вълшебното царство...

Само дето трябвало да поизчакат. Да дойде принцесата. Истинска. Може и офшорна. Ще изпрати тя стрела-оферта, а след това ще види омагъосаната жаба, ще я целуне и...

И нещо изсвистя, та плъосна върху дебелия пласт жабуняк на приватизацията. Стрела! Златна. И със златното перце накрая. А папурите се разтварят и тя наднича през тях. Тя! Принцесата! Вижда жабата. Първо се намръщва. После се усмихва. Накрая казва:

-        Омагъосаният принц! Веднага го познах. И аз съм чела приказки.

Навежда се. Целува жабата - бързо, кратко, огнено. На малкото кално островче в голямото приватизационно блато седят и квакат две жаби...

(Останалите три реда от приказката са на разказвача - 10% комисиона)

Пак за вълшебното царство

В престолната зала влезе жена. Поне външно. Два метра висока, над сто килограма, с размери 200/250/300. Подът се люлееше под здравите й нозе, вятърът от размаханите поли събаряше гвардейците с все броните им. Цар Дроздобрад я спря с махане на две ръце едновременно.

- Какво търсиш тук, непозната моме? – попита той.

- О, царю на приказното царство – рече тя и от дъха й пердета се усукаха ужасени – Аз ида от вдън горите Тилилейски, дето ни разреши къщичка с любимия принц да вдигнем. Ама после прати и ония ужасен учен, дето живота ни обърка…

- Какъв учен? – рече царят. Той всъщност помнеше, че прати някакъв откачалник, търсещ тихо кътче за работа там нейде – из дебрите горски, ама нали трябваше най-напред да проучи какво иска това чудовище Голиатско.

- Онзи, дето с мутанти се занимава. И усърдно, ще ти кажа, царю наш. Комарите като летящи крави станаха, джуджетата вече в силовия трибой шампиони побеждават. Снежанка е по-черна от горска нощ, Баба Яга няма нужда от коригираща операция, а великанът стана дребен и без липосукция. Не можем нищо да хапнем – направих оня ден на моя салата от глухарчета и лицето му стана зелено, а косата му отлетя при първото духване…

Крал Дроздобрад се замисли. Защо му трябваше да приема този човек? Я да си го прати отново при хората, те да му барат гайлето. Пък като стане цялата земя приказна, с вълшебни герои и чудовища – тогава ще му мисли. И нареди стражите да отидат вдън горите Тилилейски, да хванат тоя учен и го изпратят върху черния орел за Горната земя..

Тръгна си развеселена момата, а царят тогава се сети и попита:

- А ти коя беше, че нещо взех да забравям?

Поклони се тя, разтърсвайки двореца.

- Как да не помниш, царю честити, като ти кум на сватбата ни беше? Аз съм Палечка…