Приказки за край и за начало

Да ти разкажа ли за феникса, който горял винаги за другите, докато сам не загубил пламъка си. Или за Слънцето, което прогонило Луната и останало само. Или за злото огледало на кралицата, от която всички се страхували. Защо мълчиш? Не ти ли се говори? Не си сигурен дали искаш да ме чуеш? Позволи ми за последно да те приспя. Как ти се струва приказката за детето, което мразело дъжда, за момичето, което го обикна и за жената, която плачеше с небето. Тази ти звучи прекалено тъжна? А какво ще кажеш за Тъмнината, която била добра. Мислиш, че тази вече си я чувал? Но моята е друга. Добре, знам какво ще ти разкажа за финал.

        В една земя, не толкова далече от тук, живеело едно момче. То било абсолютно обикновено и по нищо не се отличавало. Това ще ти е скучно? Но то било невидимо, но после заместило Слънцето и... Искаш да чуеш за зрими неща. Но аз такива приказки не знам. Моите истории са за усещане, нима си забравил това. Тях не можеш да ги докоснеш или видиш. Искаш да ти разкажа за момиче, с коса черна като абанос, с кожа бяла като сняг и устни с цвета на кръв. Но аз тази никак не я обичам. Нея всеки може да ти я разкаже.

Тогава не искаш да ме слушаш? Добре, тогава ще чакам някой, който ще обича да чува историите ми, толкова колкото ще обича мен. Ще чакам някой, който да дописва моите многоточия. Ще ползвам думите си, за да създавам светове, за този, който никога няма да се умори да слуша. На него ще му разкажа и за феникса, и за огледалото, и за дъжда, и за всичко останало. Ще му позволя да заспива в моя ум и в моето сърце. Сбогом, предишни слушателю. Аз вече не съм твоят...разказвач.

А на теб, мой бъдещ любител на приказки, здравей. Тези приказки ще са моят най-скъп подарък за теб. Само трябва да пожелаеш да влезеш в моя свят. Престраши се и попитай за някоя от моите истории. И не се притеснявай ще свикнеш с този свят, и с неговия черен сняг, и с белите му демони, дори и със звездите, които хапят. Много преди да усетиш, този свят ще се е превърнал в твоя дом.

19.10.2015