Няколко вечери преди Коледа е. Мими пак е в леглото и очаква феята на сънищата. Небето е обсипано със звезди, а Луната е като съвършен кръг – пълнолуние е. Ще дойде ли феята? Чудеше се Мими. Няколко поредни вечери тя не беше идвала, а Мими толкова много искаше да дойде.
И ето, бледолилавото сияние изпълни стаята. Феята дойде. Усмихна се на Мими и я попита.
– Мими, боиш ли се от тъмнината?
– Не. – отговори Мими.
– Тогава да тръгваме.
Обгърна Мими с бледолилавия облак и полетяха на там, към страната на сънищата.
Приказка десета или
приказка за Бялата вълчица
Там някъде сред вековните гори живяла тя, Бялата вълчица. Дните ѝ минавали в самота. Разхождала се из гората, покрай реката – там бил нейният дом. Била сама, но не се чувствала самотна. Красотата на гората, фината мелодия създадена от вятъра, галещ листата на вековните дървета, ромонът на реката, сладките песни на птиците от ранни зори изпълвали дните ѝ със съвършена хармония. Красотата на природата я покорявала със своето съвършенст ...