Ден шести. Този ден щеше да бъде щастлив за Мими. Тя вече беше толкова здрава и можеше да ходи отново на детска градина. Майка  й я облече в една красива нова рокля, сплете й косите по специален начин. Мими се почувства толкова красива. Тя се надяваше, че децата от детската градина не са я забравили. Надяваше се, че ще си играят с нея и тя ще може да им разкаже за нейната фея, за Феята на сънищата. Баща й я закара с колата до градината и я остави в грижовните ръце на госпожата. Денят й премина в много игри и забавления. Мими разказа първата приказка от приказките на Феята на сънищата. Децата искаха да слушат още, но за съжаление нямаше време за това. Следващия ден - може би.

И пак е привечер. Феята дойде и поведи Мими към нова приказка.

Приказка шеста или приказка за момиченцето, което имаше проблем

Живееше някога  някъде една жена. Тя много обичаше децата и много искаше да има свое дете, което да дари с цялата си любов от голямото си сърце. Но не винаги мечтите се сбъдват или поне не се сбъдват по очаквания начин. Дълги години жената мечтаеше за своята рожба, която ще поеме в прегръдките си. Раждаше я с мисълта си отново и отново. И накрая я създаде. Там някъде в една голяма къща, жената разбра, че има много деца, които си нямаха майка. И тя реши – ще стане майка на едно такова дете. Решението беше взето, но как ще избере детето?

– И как го избра, фейо? Как жената избра детето?

– Като в приказка – детето просто я беляза за мама.

Тя го пое в прегръдките си едно малко и невинно човече, а то повърна върху нея. Жената се усмихна и каза:

– Това е моето дете. То ме беляза.

Кръсти го с красивото име на цвете – Виолета – та, нали детето беше нейното цвете, беше нейната любов.

Годините летяха и ето Вили е вече на пет години. Майка й винаги е говорила с нея, като с голям човек. Но ето как се породи и проблема, за който става въпрос в тази приказка.

Един ден Вили каза на майка си:

– Мамо, имам един проблем!

     Жената погледна с любов детето си. Та какъв ли толкова голям проблем може да има едно малко дете. Каза му:

– Разкажи ми Вили за своя проблем! Трябва да го решим – Нали? – и зачака детето да й разкаже, за това, което бе довело да неговото притеснение.

– Когато порасна искам да стана или балерина, или лекар. – каза детето и погледна в очите майка си в очакване на отговор.

Не случайно са казали хората, че всяко дете идва с мисия на този свят, а ролята на родителя е да насочва детето към изпълнение на тази мисия. Майката погледна детето си в очите. Очи, в които нетипично за крехката му възраст имаше толкова много мъдрост. Погледна го и попита:

– А, ти, как мислиш, че ще си по-полезна за хората?

Детето се замисли за кратко. 

– Като лекар, като лекар. – изстреля думите тя с ентусиазъм.

Майката се усмихна й я попита:

– Каква ще станеш тогава, Вили?

– Ще стана лекар, за да помагам на хората.

Децата знаят, но когато пораснат те забравят за мисията си в живота. Някои я осъществяват и те са щастливи, но други не успяват да осъществят детските си мечти, поради ред независещи от тях обстоятелства.

– Ти помниш ли все още своята мисия, Мими? Знаеш ли каква ще станеш като пораснеш? – попита феята.

– Знам, разбира се. Искам да стана учителка, да уча децата на любов и доброта, и да им разказвам твоите приказки. Приказките за лека нощ.

– Да, Мими! Това е една много благородна професия. Тази професия е и призвание и трябва да запазиш любовта и добротата в сърцето си, за да можеш да я раздаваш. А, сега заспивай, мило дете! Лека нощ!

– Но, не, почакай, мила фейо! Ти така и не ми разказа за детето. Какво стана с него?

– Детето ли? То порасна голямо и в момента учи за лекар. Осъществява своята мисия в живота. А сега заспивай, Мими, за да можеш да пораснеш и да осъществиш своята мечта.

И Мими заспа и засънува как вече е пораснала и е станала учителка, и разказва на децата приказките на Феята на сънищата.