Осми ден. Пореден ден от живота на Мими. Всичко беше прекрасно. Мими пак ходи на детска градина. Пак разказа приказка на децата, пак играха, писаха и смятаха до 10. Забравих да ви кажа, че Мими е в предучилищна група и там не само играят, но и учат буквите и числата от 1 до 10. Така премина деня на Мими. След това майка й я прибра от детската градина в къщи. Дойде време и за сън. Мими си легна и зачака пристигането на феята. Минутите летяха станаха часове, но феята не идваше и не идваше. Една сълза се търколи по бузката на Мими. Тя така и заспа със сълзи в очите, недочаквайки феята.
Отмина и следващият девети ден. Мими беше пак в очакване. Но защо ли не идва феята, какво ли се е случило? Отново в леглото Мими се взира в сумрака на вечерта. Бледолилавото сияние лека – полека отмести мрака в стаята. Това бе феята разбира се! Но защо ли имаше толкова уморен вид? Мими я погледна в тъмносините очи и я попита:
– Къде се губиш, моя фейо? Защо те нямаше толкова дълго? Знаеш ли, че аз дори плак ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.