2016-та година. Още прясно загаджена на няма и 2 месеца връзка, предложих на възлюбения си да отидем в Индия и той взе, че се нави. Ей, това честно не го очаквах и даже лекинко  се притесних, защото не си спомням от кога не бях имала 2 месечна връзка, пък да не говорим за 4 месечна... Ехее, а до пътуването си имаше още 2 месеца. Но билетите бяха вече факт, така че каквото ще да става. Let’s the party begin, дето се вика. Дори да не ми се вярва месеците се изнизаха и ние още не се бяхме разделили. Е, не се знае дали билетите не ни бяха обвързали, за последните 2 месеца, сещате ли се хахахаха. Каквото и да е било, важното е че стояхме на прага на летището в Истанбул, с доста измъчени физиономии. Няма как да не са измъчени, след 8 часово среднощно пътуване-кошмар с автобус, през което се чудех как да се сгъна на 18, та поне за маалко да мога да поспя( не ми се получи), което бе последвано от още двучасово дрямане на кушетка с ширина около 50см, на която някакси легнахме на една страна аз и моето все още гадже (мъж 1,80 см висок и аз ...доста по-малка). Но да не си мислите, че се оплаквам?? НЕ! Та тая кушетка беше на мостика на луксозна яхта, 52м дълга, ако не се лъжа и с всякакви щуротии вътре – хамам, сауна, кино зала, зала за игра и т.н. Кой друг може да се похвали, че е спал на мостика на луксозна яхта, на кушетка с широчина 50см. и то не сам, а с още един човек! И то при наличието на N на брой стаи на тая яхта! И то какви само! А?? Сигурна съм, че на пръсти се броят хората, които са го правили, ако не сме и ние единствените. Но! Ние сме безкрайно благодарни, моля ви не ме разбирайте погрешно. След тази тежка нощ прекарахме един чудесен ден в Истанбул, с наши мили приятели и емоциите допълнително ни изтощиха. Ето защо физиономиите ни на прага на летището бяха измъчени. Мечтаех за момента, в който ще положа глава на рамото на възлюбения, докато самолета се носи във въздуха. Еее, да , ама не! Съдбата реши, че емоциите не ни стигат. Цял ден бяхме обикаляли в Истанбул и бях изпаднала в лек културен шок, понеже последните ми спомени от 2011г не включваха толкова много забулени хора по улиците на този прекрасен град и цял ден не можех да си обясня как за толкова малко време нещата са се променили в такива мащабни размери. И не ми стигаше това, ами търсейки гейта, от който ще ни натоварят на самолета попаднахме .... в баня! Отдалече по коридора се понесе миризма на сапун, сякаш някой току що е излязал от банята и след завоя какво да гледаш – първо те лъхва топъл влажен въздух, лека пара на талази излиза откъм тоалетните и навсякъде в коридора осеяно с нинджи. Бели и черни нинджи. В случая белите нинджи явно имаха надмощие над черните, защото черните обтриваха белите с кърпи по гърбовете и внимателно ги препасваха през кръста и още една кърпа през рамо, а после им нахлузваха чехлите. Мигах, мигах и като в сън преминахме покрай тях и не ми побираше акъла какво се случва. Нинджите бяха превърнали летището в селска баня и не стига това, ами и голяма дискриминация. На черните нинджи и очите не можеш да им видиш, а белите се мандахерцат по кърпи и гръдно окосмение. Искрено се надявах черните нинджи добре да са ги подпъхнали тея кърпи, че да не стане някой резил. Ей, тогава вече ми дойде в повече и взех да нареждам (сигурна бях, че никой не разбира български) – „Тия не са нормални! Трябва да ги затворят!“ и други подобни, подкладени най-вече от скорошните атентати, които бяха станали в Истанбул и хилядите увещания да не летя от там, които получих от любими хора. Е, трябва да си призная – и аз имам предразсъдъци. Да ме извинят засегнатите.

Та преминахме покрай тази цветуща гледка и отидохме на гейта. Там имаше само една група от няколко руснаци и аз си отдъхнах с облекчение. Летяхме със Saudi Arabian Airlines през Джеда и някак логично беше в полета да има от тамошното население, но бях по-спокойна, че не намерих такива на гейта. Излегнах се на няколко седалки и изпаднахме в сладки приказки. Времето до полета намаляваше, а гейта си стоеше все така празен. Възлюбеният реши да провери какво става и се оказа, че са променили гейта. Трбваше да отидем на съседния. Изправям се със сетни сили и се повличам след Пламен. Тадаааам – изненадааа. Оказваме се в зала, пълна с онези бели и черни нинджи и за мое най-голямо учудване белите са си все още бели, ей така по кърпи, като някакви Цезари, но доста нелепи. И за още по-голямо учудване ние бяхме единствените цветни. Вярно, бях се подготвила – дълги дънки, дълга блуза, шал, но все пак си стояхме някак странно избождащи очите насред другите. Започнаха да ни товарят на самолета, а белите нинджи си стояха все така бели и нямаха никакво намерение да си сменят цвета. Натовариха си се така на самолета, насядаха си по местата и с най-голяма наглост започнаха да ми хвърлят назидателни и укорителни погледи, че видиш ли, косата ми се вижда...?!?!?!? „Алооу! Да не би аз да съм тръгнала по космата гръд и препаска, че ще ме гледата така! А?“ - и аз им отвръщах със също толкова възмутен поглед и сякаш преплитахме невидими шпаги, в дуел, между седалките. Самолета потегли и нещата се поуспокоиха. И аз малко си свих перките, че все пак бях доста „голямо“ малцинство. Реших да се предам на съня и тъкмо се унисах сладко, когато  в самолета, по тонколоните се разнесе така добре познатото „Алах акбар“ , последвано от още доста дълго изявление. На мен първата фраза ми беше достатъчна да опуля очи и да ми настръхне вратът. Всички нинджи, без значение бели или черни, наизвадиха разни книжлета и започнаха да повтарят след гласа от тонколоните, като подчертаваха думите с кланяне. Изведнъж си представих как някоя от нинджите ще си махне покривалото и отдолу ще излезе човече, налепено с експлозиви по себе си. „Си ивайло майката! Туй беше! Край! Да се прегърнем за последно и сбогом животе!“  Едно, две, три, четири... нищо не се случва. Това малко ни успокои и започнахме да разглеждаме обстановката с по-трезви глави. Хааа, ама то имало превод на екрана пред нас. Зачетохме се и се оказа, че това е молитва за лек път и безпрепятствено пристигане и т.н. Мигом си спомних, че адски ми се спи и изпаднах в дълбок зимен сън насред пролет. На кацане пак се повтори историята с молитвата, след което белите нинджи най-накрая решиха да се приведат в приемлив вид, отказаха се от хавлиите ( как не измръзнаха тия хора толкова време) и си сложиха нормални дрехи.

На връщане белите нинджи бяха под прикритие, но черните също толкова чинно си ги следваха като кученца. Ето тогава за първи път в живата ми чух стюардеса да крещи на пътник. На вас случвало ли ви се е? А? Хахаааа! Представяте ли си как тези мили дами, вечно учтиви и дарени с железни нерви(няма как да не са железни и да издържат на капризите на толкова говеда, събрани на едно), тези прилежно изгладени и с перфектен маникюр същества крещят като изоглавени? Е, и това се случва. Аз тайно им съчувствах. Случи се, понеже нинджите, явно следвайки някакъв си техен обичай, започнаха да си мият краката в мивките на тоалетните в самолета. На пръв поглед нищо толкова фрапиращо, но когато го направят повече от 200 човека нещата някакси излизат от контрол. Водата започна да се лее от вратите на тоалетните, всички пътеки подгизнаха и ако ти се наложеше да отидеш до тоалетна, ти трябваха минимум плавници. Стюардесата мяташе бясно одеяла върху образувалите се локви, но след поредната вълна, която се ливна изпод вратата нервичките и не издържаха и тя започна да блъска по вратата и да вика „Mister!!! MISTER! What are you doing?!?!!!! Get out!!” (“Господине! ГОСПОДИНЕ! Какво правите? Излезте!!“), след което невъзмутим чичка се подаде иззад вратата и я подмина, сякаш не съществува, без грам да се трогне от възмущението, гневът и отчаянивто, които се бяха изписали на лицето на клетото създание.  След още една молитва кацнахме. Бяхме тръгнали да си оправяме багажите и да се обличаме, когато забелязахме как една черна нинджа, придружена от бялата под прикрите,  влезе в тоалетната и след малко се върна пълна точилка. Беше свалила платнището, а под него изкара опнати дънки, кръшна снага и дълга красива коса. Бялата нинджа я шляпна собственически по задника и продължиха прегърнати към изхода. И седя и се питам. Пуркуа бе джанъм? Кому са нужни тези маски? Защо бе? Нима като спазваш обичаите чинно, а мислите ти са все така черни ще отидеш в рая? Не ги разбирам тези работи... Или бяло или черно! Тия в сивия сектор .....май доста станахме J