3 июн. 2006 г., 10:51

Приключения с Трабант 

  Проза
1311 0 1
3 мин за четене
Приключения с Трабант
-Та ти казвам, Пешо, не кола, а звяр! Ей тази на картонена кутия. Не вървяли. Как да не вървят? Оня ден на Сточна гара, на светофара, един спира пред мен с БеЕмВе-то. Не само спира, ами и назад тръгва. И аз, какво да правя, бия кучките. Иииии- скърцат, свирят, само дето леко го чукнах. На него - нищо, но на мен ми се откачи бронята. Излиза той ядосан, псува, поглежда колите, па като прихна и вика, че съм нямал спирачки. Кой, аз ли бе! Сега ще видиш! Давам на заден трийсетина метра, газ до ламарините и отново спирачка. Ииииии- пак скърцат, свирят, но пак спирам. Само дето си счупих и единия фар. Той изглежда отново си беше поместил колата малко назад. Усетих се по това, че отново прихна да се смее. После светна зелено, той потегли и не успях да му покажа, че ми работят спирачките. Иначе бях готов, за честта на Трабанта, ако трябва и другия фар ще потроша, но няма да оставя някой си да ми оплюва колата. Ха ма я! И спира, и върви! К'вото и кажа, това прави. Като гург ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Колев Все права защищены

Предложения
: ??:??