В едно далечно минало живял един принц на име сър Ричард в кралство Нике[1]. Принцът бил висок и снажен, с тъмни очи и с непокорна кестенява коса. Той бил прочут в своето кралство с неговата щедрост и храброст. Въпреки че бил престолонаследник, той живял в самота, тъй като все още не бил открил истинската любов. Всяка година най-различни благородни дами от всички краища на кралството, се съревновавали за ръката на принца. Но той не бил впечатлен от нито една от тях, тъй като те с нищо не се отличавали една от друга, а напротив по мислене и маниери подражавали на престолонаследника. Принцът търсел идеалната невеста, която да има собствено мнение и да успее да грабне сърцето му с нейния необикновен чар.

Един ден сър Ричард решил, че е време да тръгне в търсене на своята любима.

- Коняр – рекъл с ентусиазъм принцът – оседлай ми коня

- Веднага, господарю.

Той се качил на белия си жребец и препускал смело. Минавали дни, седмици, месеци, а сър Ричард все още не успял да открие подходящата невеста.

Неочаквано стигнал до кралство Оморфия[2]. Тогава принцът узнал за една очарователна принцеса, която била ненадмината по красота в кралството – с очи черни като маслина и с гъста къдрава, тъмна коса. Всеки, който я зървал, се влюбвал мигновено в нея.

- Как е името на въпросната дама – попитал сър Ричард с голямо любопитство

- Принцеса Вивиан, милорд – отговорил един от нейните придворни

- Искам да се срещна с нея.

- Ще имате тази възможност, милорд. – отвърнал придворния – Тя все още си няма избраник. Постоянно е затрупана с държавни дела и няма време за личен живот. Но ще има бал, където ще може да се срещнете. Но вие сте снажен и храбър момък и веднага ще успеете да грабнете сърцето на принцесата.

...............

В деня на бала принцът се появил в двореца с пищна синя туника със златна украса, наметало с изображение на лъв – герба на неговото кралство – и високи кожени обувки. Принцът се приближил бавно до краля:

- Къде е дъщеря Ви, Ваше Величество.

- След малко ще пристигне. В момента се приготвя. – отвърна кралят – А Вие, кой сте?

- Аз съм сър Ричард, престолонаследник на кралство Нике и кандидат за ръката на Вашата дъщеря.

В този момент засвири бавна, романтична мелодия, която може да разтупти всяко сърце. Принцесата се появи в залата, облечена в червена дълга рокля. На челото ѝ грееше ослепителна диадема. Във въздуха се разнесе магията на любовта. Погледите на принца и принцесата се пресякоха. Искра пламна помежду им. Сър Ричард се приближи към принцеса Вивиан.

- Ще ми окажете ли честа за един танц, принцесо?

- Разбира се, сър. – отвърна принцесата с усмивка.

Двамата затанцуваха валс, а погледите на присъстващите бяха вперени в тях. Принцът и принцесата се влюбиха още в първия миг, в който се видяха.

- Никога не съм изпитвала нещо подобно – рече принцесата 

- Чувствата ни са взаимни, лейди Вивиан.

- Имам един проблем, сър Ричард.

- Какъв? – попита разтревожено принцът.

- Затрупана съм с държавни дела и нямам много време да се срещам с Вас.

- За мен това не е проблем, лейди Вивиан. – отвърна принцът – Важното е, че любовта между нас е много силна и искрена. Винаги ще Ви обичам и ще съм до Вас.

...............

През следващите месеци двамата влюбени се виждаха често и тяхната любов ставаше все по-силна. Но един ден нещо се обърка. Принцеса Вивиан започваше да изпитва известни колебания за отношенията ѝ с принц Ричард, заради държавни дела, с които я затрупваха. Тя го обичаше изключително много, но тогава взе решение, че трябва да се разделят временно.

- Трябва да се разделим, принце. – рече с тъга принцеса Вивиан

- Но защо? Толкова сме щастливи заедно.

- Имам много задължения и не трябва да ги пренебрегвам.

- В този момент сякаш сърцето на принца спря. Сълзи се стекоха по бузите му, а за него животът беше приключил. Сър Ричард се качи на белия си жребец и напусна нейното кралство.

...............

Времето минаваше бавно. Душата на принца вече беше мъртва. Споменът му за принцесата все още беше жив. Тя беше жената, която му вдъхваше живот. Листатата на дърветата бяха опадали. Тежка зима беше настигнала неговото кралство. Външната обстановка беше толкова тягостна, колкото неговата душа.

Един ден, обаче, докато принцът гледаше през един от големите прозорци на своя замък, пристигнаха пратеници от Оморфия.

- Какво е станало? – попита разтревожено принцът

- Принцесата е станала съпруга на един сред най-благородните мъже в нашето кралство лорд Едуард Найтън и той я държи в плен – рече един от пратеници.

Тогава принцът без колебания се завърна в кралство Оморфия да отведе принцесата.

...............

Сър Ричард стигна до най-високата кула на кралството, където беше затворена принцесата. Той започна да крещи:

- Принцесо, принцесо...Покажи се. Сър Ричард е дошъл, за да те спаси от лапите на лорд Едуард Найтън.

Принцесата се показа от кулата и рече:

- Принце мой. Обичам Ви! Отведете ме!

Лорд Найтън се появи зад гърба на принца с меч в ръка:

- Сър Ричард, пази се! – провикна се принцесата.

- Бий се, ако ти е мил животът. – рече лорд Найтън, стиснал зъби.

Сър Ричард извади меча си и между двамата започна ожесточен двубой. Лорд Найтън му нанасяше свирепи удари, но престолонаследникът на Нике ги отбиваше с ловки парирания. Битката беше жестока. И двамата се сражаваха за принцеса Вивиан, но тя обичаше само един и това беше сър Ричард. Накрая сър Ричард изби оръжието на лорда и го прободе в сърцето. Лордът се сгромоляса на земята. Вече беше мъртъв.

- Принцесо, вече сте спасена. – рече възторжено принц Ричард

Сър Ричард се качи до стаята на неговата любима, където беше затворена. Той я качи на своя бял жребец и заминаха за кралство Нике.

...............

Между двете кралства – Нике и Оморфия – бе сключен дългогодишен мир, скрепен с брак между принц Ричард и принцеса Вивиан. Принцът бе коронован за крал под името Ричард I, а принцесата бе провъзгласена за негова кралица.

- Да живее, краля. Да живее, кралицата. – викаше възторжено събралата се тълпа.

- Ела! Ще те заведа на едно много специално място! – рече принцът

Принцесата го хвана за ръката и го последва. Принцът я заведе в градината на любовта. Овошките цъфнаха, птичките запяха, а до тях кралският музикант засвири романтична мелодия на своята арфа.

- Целуни ме, принце! – прошепна му принцесата

Сър Ричард я прегърна силно в своите обятия и я целуна. И така двамата заживели дълго и щастливо до края на дните си.

Край

Посвещавам тази приказка на жената на моето сърце Таня Мир!

[1] Победа

[2] Красота