ПРИНЦЪТ С БЯЛ АЙФОН

Посветено на всички, които ще кажат:

„Това не се отнася до мене!“

Христо Смирненски

   Имало едно време един млад момък, напълно неориентиран в живота, който си нямал никаква представа нито къде се намира, нито какво прави. Просто си съществувал, без много-много да се замисля. Той не обичал да мисли, но пък за сметка на това обожавал да мечтае и постоянно си мечтаел да стане принц.

   За да се превърне един обикновен момък в принц, е необходимо да притежава и да развива у себе си много качества – като добро възпитание, уважително отношение към останалите хора, изискани обноски, остър ум, отлично образование и много други. Но най-важното условие е да бъде на бял кон, защото такава е женската представа за принцовете, а тя винаги е била с най-голяма тежест, независимо за какво става въпрос, тя е създавала и ръководела всички модни тенденции, откакто свят светува.

   Всъщност притежаването на бял кон било необходимо условие в едно друго едно време, когато конете се използвали за работа на нивата или за превозване на принцове и на всякакви други твари и товари. Във времето, в което живеел нашият герой, тези прекрасни създания имали съвсем други задължения, например да се надбягват, за да има на какво да залагат принцовете.

   Във времето на нашата история съществувала друга модна тенденция – за да бъдеш принц, не било нужно да си на бял кон, а да имаш айфон и за да бъде като в приказките, айфонът трябвало да бъде бял. След дълги и мъчителни размисли младият момък решил да пропусне всички други качества и условия, необходими, за да стане принц, и да се съсредоточи изцяло върху най-важното, тоест на всяка цена да се сдобие с бял айфон. Придобиването на този вълшебен предмет се превърнало в най-висшата цел в живота му и той посветил всичките си умствени, физически, емоционални и творчески способности и усилия на нейното реализиране.

   Обаче за да се сдобие с така жадувания айфон, момъкът трябвало да заплати огромна цена – в буквалния смисъл на думата, тъй като този чудотворен предмет струвал много златни монети. Но веднъж взел твърдото решение да стане принц, героят ни нямал  никакво намерение да се отказва, през каквито и трудности да трябвало да мине.

   Той се настанил удобно и след дълго и мъчително мислене, след дълбока медитация получил върховното просветление да започне работа и по този начин да събере необходимите златни монети. След дълго и изморително четене на обяви, писане на автобиографии, кандидатстване и ходене по интервюта той успял да се уреди на завидната длъжност – работник в склад за хранителни стоки. Само че цялото усилие с четенето, с писането и с ходенето по интервюта отишло по дяволите, тъй като след около седмица без много-много мислене и медитации бъдещият принц получил ново просветление, че принцовете не бива да работят. Без да дава каквито и да било обяснения на когото и да било – един бъдещ принц не признава, че има по-висшестоящи от него – момъкът напуснал работа и се отдал на нови планове и кроежи как да се сдобие с необходимите златни монети.

   След просветлението, че работата не е за принцове, героят ни се насочил към съвсем друга област. Решил да инвестира в така популярните по онова време криптомонети, които били уж като истинските златни монети само че в интернет, били много по-сигурни и носели огромни печалби. По този начин хем щял да забогатее, хем най-накрая да постигне върховната цел в живота си. Разбира се, младият момък си нямал никаква представа нито как работят тези криптомонети, нито как по-точно щял да забогатее с тяхна помощ, но това никак не гo притеснявало.

   Тук обаче възникнал доста голям проблем – за да забогатееш от криптомонети, трябвало да имаш истински златни монети, а с такива бедният бъдещ принц не разполагал. Големите проблеми в приказките, обикновено, се разрешават чрез магия. В нашата история също е така. На помощ на героя ни се притекъл най-добрият магьосник от магьосническата агенция „Лесно вземаш, мъчно връщаш“ и само срещу няколко подписа и документ за „самоличност“ момъкът се сдобил с така желаните златни монети. С тях веднага закупил криптомонети от най-известната и сигурна компания по онова време „Фалит-койн Интернешънъл“, но за съжаление през следващата седмица цената им стремглаво се втурнала към нулата, той се изплашил, че ще изгуби всичко, и веднага ги продал. Така след тази бизнесинициатива бъдещият горд притежател на бял айфон останал с нищожно количество златни монети и с огромно количество неуредени взаимоотношения с магьосническата агенция.

   Някой си е казал, че всеки провал ни приближава към успеха. Така било и с младия момък. Последната идея, на която той се спрял, била най-мъдра и ако по-рано му било хрумнало за нея, щял да си спести много главоболия и проблемни взаимоотношения с магьоснически агенции – като нежелани и силно стресиращи обаждания по телефона с цел сплашване или пък неочаквани посещения на личен адрес от най-различни добре сложени магьосници.

   Той имал много добри баба и дядо, които – като всички баби и дядовци – много обичали внуците си, отишъл при тях и направо им казал, че иска да стане принц, а за целта му е нужен айфон, който струва толкова и толкова златни монети, с които той не разполага, и само те могат да му помогнат да сбъдне своята голяма мечта. Старите хора нямали никаква представа какво е това чудо и заразпитвали внука си как ще стане принц с помощта на това нещо. Внукът обяснил, че това нещо повишава стойността на човек, прави го по-уверен, по-умен, по-харесван, с по-голямо самочувствие… Накратко – внукът по такъв начин представил айфона, сякаш с негова помощ всеки глупак можел да стане принц. Горките стари хора изобщо не разбрали за какво става въпрос, тъй като били прекарали живота си в съвсем друго време, когато за да станеш по-стойностен, трябвало да си държиш на думата, да си вършиш съвестно работата и да си гледаш задълженията; за да станеш по-умен, трябвало да четеш и да учиш постоянно; за да си харесван, трябвало да си възпитан, да уважаваш и да зачиташ другите; за да си с по-голямо самочувствие, трябвало да се развиваш като личност и да работиш над себе си всеки ден, стремейки се да поправяш лошите черти в характера си. А сега всичко това се постигало толкова лесно – само трябвало да притежаваш някакъв си айфон. Тъй като те много обичали внука си, му дали необходимите златни монети, без изобщо да разбират как с помощта на този айфон можело да се стане принц.

   Така героят ни осъществил върховната цел в живота си – сдобил се с бял айфон и от женска гледна точка вече разполагал с най-важното, за да бъде принц. Но всички останали качества все още му липсвали, защото той имал мозък, ала нямал нито разум, нито ум; имал красива усмивка, ала нямал чувство за хумор и твърде рядко се смеел; имал красиви очи, ала с тях не виждал красотата в света, тъй като цялото му внимание било заето от белия айфон; имал сърце, ала не можел да обича, а само да притежава, пък и това, което притежавал, не оценявал… Накратко – имал много, ала нямал нищо.

Имало и една много важна подробност, за която принцът за жалост не знаел – само след по-малко от година на пазара щяла да се появи нова порода айфони и тогава той вече нямало да бъде от най-високото ниво принцове, пак щял да бъде принц, но с едно ниво по-ниско, и трябвало да преминава отново през мъчния процес на намиране на златни монети, за да се сдобие с един екземпляр от новата порода и пак да бъде принц от най-високо ниво.

   Както повечето приказки, така и тази завършва с поука. Поука, която е позитивна и много вдъхновяваща:

   Ако си поставим ясна цел и я преследваме с цялата си тъпотия, увереност и упоритост, независимо колко е нелепа и безсмислена, ще я постигнем!