Веднъж, както става само в приказките, пред една схлупена къща спряла знатна каляска, теглена от 6 охранени коня. От нея слязъл тантурест господин в разцвета на своите сили, и с перка на гърба. Това бил Карлсон, който още не живеел на покрива, тъй като Астрид Линдгрен към този момент нямала и идея да става писателка. Така че симпатичният дебеланко обитавал специално тунингована за всякакви величес...тва каляска, и се ползвал с всички привилегии, отпуснати му от приятеля му по чашка Шарл Перо. И тази сутрин, както много други, махмурлукът мъчил бедният Карлсон и го карал да прави разни странности - като тази да спира внезапно, да нахлува в първата изпречила му се къща и да говори със стопанина за смисъла на алкохолизма.
- Излез, който и да си, и ми окажи гостоприемство! – изискал право на уважение бъдещият съсед на Черен Петър.
Стопанинът на къщата, да го наречем Станой, не, че не можем да го наречем и Пигмалион, ако ни скимне де, та Станой излязъл и погледнал без любопитство натрапника ...