27 окт. 2007 г., 18:02
2 мин за четене
Падаха една по една. Бавно, сякаш демонстративно да ти покажат какво направи. Светеха първо ярко и изведнъж угасваха. Сега видя ли какво направи. Видя ли когато показа любовта си, как разруши това, което съградихме с теб. Тези месеци с теб бях едни от най-приятните, които съм имала. Толкова смях, толкова нощи прекарани в откровения за самите себе си. Всичко беше толкова красиво, а ти какво направи. Не ти ли беше приятно нашето приятелство, че го развали със чувствата си. Помниш ли онази вечер навън в двора. Първата ни вечер заедно, какво ти казах. АЗ помня все още много ясно. Казах ти, че единственото нещо, което с теб ще бъдем, това ще са приятели до гроб. Ала приятелите не се целуват така. Приятелите не изпитват такива неща, каквито ти. Обичам те, но не така, както ти искаш. В сърцето ми си, но не така, както аз във твойто. Ще те помня цял живот, но не по този начин, както ти ще запомниш мен. Ти значиш много за мен, но не толкова, както значи човека, който е истинската любов. Прости ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация