11 мар. 2007 г., 15:24

Приятели 

  Проза
1200 0 1
5 мин за четене
Приятели...
Ще бъдеш някога обичан, ще бъдеш някога щастлив и щастие ще си намериш... щастие с друга, някой ден...
Ще минат месеци, а може и години, ще се срещнем пак някой ден...
Недей с омраза да ме гледаш, недей отминава ме с наведена глава, ела, кажи ми ти едно “Здравей”, прегърни ме ти и по бузата ме целуни...
Разкажи ми как живееш ти сега, с коя си под ръка...
Зная, ще си спомним в миг за миналите дни, как се смяхме, как един живот с теб деляхме...
Знам, че много с теб се наранихме, но болката някой ден ще мине, времето ще излекува нашите две сърца...
Отново ще се влюбиш някой ден, отново сърцето ти за друга ще тупти...
Ще пием ли по-едно кафе, ще ми разкажеш ли каква е тя???
- Дано в живота все да ти върви...
За мене също ще разкажа, че срещнах човека, с който съм сега, че отново срещнах любовта...
Но знай, че много страдах, когато с теб се разселихме, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жулиета Стоянова Все права защищены

Предложения
: ??:??