Приятелки сме - всичко си споделяме
Когато работех в банката с колежките бяхме приятелки и всичко си споделяхме за децата, за свекървите, за мъжете. Коя по колко пъти, сутрин ли, вечер ли, какво и как. Подробно. Като идваха да ни взимат от работа ние поздравявахме този, който е уважил жена си сутринта рано. Той се изчервяваше и питаше другите мъже:
- Абе, тия нашите всичко ли си казват?
- Жив да си братко! И кога, и по колко пъти ходиш до тоалетна се знае.
- Мале, ужас!
- Ще свикнеш, още си нов.
Точно след Нова Година с мъжа ми се скарахме. Детето беше във ваканция. Колежките ми, с децата, си бяха заминали в Чепеларе за ваканцията. Така ли, викам си, щом ми се сърдиш, аз няма и минута да седя при теб. Обадих се на момичетата да ми запазят стая, обадих се на друга дружка да дойде да ме вземе с колата и заминахме право на Пампоровец. Изкарахме разкошно една седмица. Прибрахме се, моят пак не ми говори. А, какво става? Викам си: да не ме закача толкова дълго време, само си е намерил любов ...