Казваме, че сме просто приятели. А приятелите, така като нас ли правят? Гледат се с пламък в очите, протягат ръце, а след допир ги прибират, като костенурка в черупката си.
Поглеждам към затворената врата, все едно чакам ти да минеш през нея. Дали е все едно или наистина чакам? Може би е истина, не знам. Влезеш ли, забравям кой друг също е с теб. Гледам в очите ти, всякаш виждам океан. Усмихвам се наивно, като полудял.
Другите ме гледат, клатят глава, а аз не спирам тебе да гледам. Всякаш се опитвам да те запомня, ала не осъзнавам, че зная всяка твоя извивка по тялото.
Дебна момента любовен, за малка крадена целувка, за един миг без дъх. За един сладък опиат. Докосвам те, а ръката ми изгаря на бедрото ти. Паля цигара, издишвам в теб, ти се усмихваш, леко прииждаш. Поглеждам те тайно, а ти ме привличаш. Усмихвам се, а после издишвам струята дим.
Протягам отново ръка, поставям я на рамото ти. Бавно я приближавам около врата ти, усещам трепетите ти. Приближаваш се, още по-близо. Поставяш ...