Като призрак идвам нежелана и нечакана в твоите сънища... Ти - опитваш се да ме прогониш... Аз нахално ще оставам за кратък миг в съня ти. После ще си отивам тихо. Ще превземам цели нощи, ще бъда безразлична, безчувствена - както ти беше с мен! Често ще ти се явявам насън като призрак - да си спомниш пак за мен, да почувстваш болката, която ти ми причини. И с кошмар да се събуждаш в късна нощ със сълзи на очи. Ще ти се явявам като призрак щом затвориш пак ти очи... Отново, и отново ще виждаш мен... Аз винаги ще съм там - да ти напомням за миналото! Макар и само в съня ти, ще ти се явявам за кратко, колкото и да боли...
© Елизабет Николова Все права защищены