Връхчета на пръсти по корема ми. По корема и малко по-надолу. Бавен е, нежен, внимателен. Търси нещо все по-надолу… Така не искам да го спирам, старае се толкова много. Диша в ухото ми. Не тежко, но на пресекулки. Знам, че едва преглъща. Знам, че всичко по него изтръпва все повече с всеки милиметър по-надолу, който обхожда с пръстите си. Не искам да го спирам… Не искам, никога не искам секса да бъде за мен. Защото много често не мога да го понеса. Не мога да понеса идеята, че не мога да имам власт над физическото усещане и някои части от тялото ми не могат да бъдат контролирани, когато ги докосват. И този път не мога да спра да се опитвам да направя всичко възможно да спра да се възбуждам. Искам, много искам да ми е хубаво, когато той ме докосва, но не винаги искам да има някакъв израз на това, и без това не е необходимо, не играе роля в това, което правим. Искам просто да мога да го контролирам. Но не мога. Стискам очи, поемам дълбоко въздух, въртя глава и свивам ръката си в юмрук, за ...