ПРОБНИЯТ КАМЪК
Крачех безцелно по улицата. Есенният вятър насмиташе окапалата шума от дърветата в краката ми. Тя приятно шумулкаше и в краката на вървящата срещу мен жена. Познавахме се с нея. В лицето й прочетох белезите на отчаянието. Направо я попитах какво се е случило.
- Георги ме напусна. Много ми е трудно сега без него. Знаеш колко го обичам.
- Горе главата! - рекох ù. - Не се предавай, ще се справиш. Ти си силна жена.
- Не ми ги разправяй ти тези на мене. Знам си аз колко съм силна. На кого да се опра сега? Извинявай, не ми се говори. Толкова съм объркана.
Отмина. Проследих я с очи докато се отдалечи. Познавах и нея, и съпруга ù отдавна. По повод думите ù, че го обичала много, си помислих: „Любов, която не дава свобода на човека до тебе, не е любов. Всъщност, изкачила ли се е високо в нещо чрез любовта си тази жена? Струва ми се, доколкото я познавам, че не е. Любовта поощрява човека да се изкачи на високи места. Докато човек ходи само по ниските места, само вдига прах около се ...