Веднага щом се изправих на крака и погледнах към необятното нощно небе, усетих чистия нощен въздух, придобил специфичната си миризма след дъжд. Няколко минути стоях там – вдишвах и издишвах, чувствах се както никога преди – спокойна, силна, уверена в себе си, вярваща, че всичко е вълшебно. За миг затворих очи и в ума си се издигнах и усетих как лекияt нощен въздух ме повдига. Отворих очи и бавно тръгнах към края на покрива, към частта, откъдето можеше да се види двора на училището. Бях на около метър от ръба – не можех да отида по-близо, защото не харесвах кой знае колко височини. Въпреки това виждах добре предния двор на училището си и както предположих локвите, образували се заради дъжда, отразяваха слабата нощна светлина, която идваше от пълната луна и малкото звезди, осеяли небето. Всичко беше толкова вдъхновяващо, че не знам как да го опиша. За мен това бе самияt рай – мирисът на дъжд ( който обожавах), самотата на нощта, усещането за спокойствие. Спокойствие! Това ми бе така необ ...