9 сент. 2006 г., 14:49
22 мин за четене
Отново спеше. Лекарствата бяха силни. Вземаше ги, за да забравя болката, която разкъсваше душата й. Какво ли всъщност й оставаше? Един опит за самоубийство... За нейно голямо съжаление - неуспешен. Имаше лошият късмет съпругът й да бъде наблизо в този момент и да направи необходимото. Жалко!
Жадуваше да си имат дете! Само това, но медицината беше безсилна. Дори милионите, които притежаваха, не можеха да помогнат. А Бог, който наблюдаваше отвисоко нещастието им, не желаеше да си помръдне и пръста. Нима и той я наказваше?
Топлото каталунско слънце напразно се опитваше да влезе в стаята. Дебелите и плътни щори не му даваха тази възможност...
***
Хорхе Фернандес беше обаятелен човек. Големи мустаци украсяваха устата му. Мургав и добре сложен физически мъж. Гласът му - силен и басов. Когато се караше на някой служител, а това се случваше рядко, сякаш от гърлото му излитаха гръмотевици, а от очите-мълнии. После изведнъж се успокояваше и се усмихваше топло и широко, като показваше наниз от пр ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация