Събота – пазарен ден…
- Да прескочим до Димитровград - тряба ми синджир за бивол’цата, там се нахудаот пиле мляко – рече баща ми.
След половин час се приземяваме в района на димитровградската автогара – тук е единственият пазар в държавата, на който се стича народ от Южна и Североизточна България! Толкова леки коли на едно място не съм виждал - паркирам на километър, чак между блоковете, до Марица!
Хващам баща ми под мишница, да не го изгубя и тръгваме през тарапаната… Къде, какво по-напред да гледам – стоката курдисана върху прогнили дървени маси, накичена по автомобилите или нахвърлена на земята! Колкото купувачи, толкова и продавачи… Продава се всичко - и ново и старо, и читаво и строшено, кой от каквото може, глада да се отърве, да го пробута и изкара някой лев… Други пък, висят по сергиите, ей така, заради алъш-вериша...
Толкова жален за търговия народ може да видиш само тука, в Мите касабъ…
На едно място, гледам, се вие опашка:
- За к’во чакате? – питам.
- За Лепа Брена – казва н ...