Павлето махна с ръка и си тръгна.
Шумна и весела беше карнавалната седмица през февруари. Дюкяните бяха отворени, учрежденията работеха. Личеше си, че е празник. Една година беше минало, но всичко беше по старому. Градът и хората бяха почти същите, освен ония, които бяха си отишли от този свят, а и ония, които бяха дошли. Откриха зимната пързалка. От стръмната улица "Бунарджик" се спускаха казаците. Зрелището започваше от сутринта, та чак вечер, до тъмно. Бунарджика не беше никаква улица. Цялата в дупки, без калдъръм, така да се каже, забравен, изоставен сокак. Точна срещу тепето беше купището за боклук. Пързаляше се мало и голямо. Чуваше се весела глъч. По улиците нямаше лампи, нито прожектори. Само фенерите мъждукаха или се показваше светлият сърп на месечината. Да се качиш на шейната и да полетиш в приказния свят на мечтите, беше голямо удоволствие. Не се искаше нищо от летящия в шейната. За децата беше определено голямо място. Нещастия почти не ставаха. Само някой навехнат крак или ...