Едно от най- предпочитаните места за разходка беше Цар-Симеоновата градина, която наричаха "Изложението". Време за разходка беше, когато изгряваше слънцето. През студените дни никой не се мяркаше по алеите. През дъждовните ставаше кално. Вечерта мъждукаха фенери. Листата на дърветата шепнеха и сякаш омайваха погледите на влюбените. По някое време имаше и вечерни увеселения. Тогава палеха факли, пускаха фишеци, палеха и бенгалски огън. Цялата градина потъваше в светлина. Чуваха се песни, весели закачки. Беше някакъв приказен свят, пълен с изненади. Приказни светулки пълзяха наоколо.
Измина още една седмица. Вяра все още не идваше в дома му. Трябваше да започнат уроците по пиано. Всичко в Павлето се превърна в трепет и очакване.
Днес денят преваляше. Наближаваше пет след пладне. На портата някой заудря с желязната халка. Стрина Стефана излезе от одаята и се провикна:
- Кой е? Ида, ида.
Слезе по стълбата и отвори портата.
- Влизай, влизаай дъще!- подкани тя.
- Мама легна болна, та требваш ...