4 авг. 2010 г., 13:45
1 мин за четене
Павлето реши, че ще покани Вяра. Стана рано и се запъти към къщата, където живееше тя. Не усети как се намери пред малката порта. На двора видя Керана - майката на Вяра. Кольо - бащата ù, беше в чужбина. Двете останаха сами. Момъкът допря желязната халка до портата и захлопа. Чу се гласа на Керата.
- Кой е?
- Аз съм, Павлето. Търся Вяра.
- Ей, сегичка ше я извикам, сине. Почакай!
- Дъще, дъще, чуеш ли? Павлето та вика.
От одаята се показа Вяра.
- Ида, ида, мале - чу се гласа ù.
Тя заслиза по стълбата, побегна по алеята и спря пред него. Той я обгърна с ръце и доближи устни до нейните.
- По-спокойно, по-спокойно, мила! Чуй, що ше ти река! Довечера ше има състезание на прякорите. Дойдох да та покана.
- Речи на мама! Ако ма пусни, тогаз ше дойда. - Мале, мале - обърна се тя към Керана. Ела насам, виж що ше ти рече Павлето!
Керана заслиза по стълбата и се приближи до портата.
- Речи, сине! Шо има? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация