Изминаха седмици, месеци. Кехлибарено-кафевите листа на чинарите потрепваха като звънчета по дърветата и с лек, ефирен танц се приземяваха. Подгонени от северняка, подтичваха по тротоара, за миг поспираха, наново литваха, пак се плъзгаха, докато най-сетне намираха покой.

   Христо Данов научи Колчо на много. В душата на младия човек бушуваше буря. Пред погледа му се разкриваха чудесата  на книгите. Чрез тях той се пренасяше в един приказен свят, изпълнен с щастие. В своето крехко съзнание виждаше цъфнали дървета и много, много светлина.

   Изминаха доста години от тогаз. Колчо стана на двадесет.

   Този ден утрото беше тихо. Той вървеше с високо вдигната глава по калдъръмената улица. Спря пред малката абаджийница. Утре е празник. Ей оттам, тя ще мине с талигата, за да отиде на егледже в дермендере - младата господарка. Такваз хубост земята рядко раждаше. Колчо ще се прикрие зад някой чинар. Ще отпусне тяло и ще му поникнат криле, за да кацне в талигата. Невястата, натъкмена в празнични одежди, с рокля от бяла коприна с шевици. С гердан от перли около изящната й шия. Дългият, черен жекет до колене, перелина с кожички по краищата с тъмно-вишнева подплата, подчертаваха фигурата й подобно статуетка.

   Това беше само сън за Колчо. На него му тряваше друга хубост, която да свети и грее. Къщовница, която да го приюти в тихия и уютен дом.  Да живее в мир и сговор.

   Дойде четвъртък - пазарен ден. Колчо тръгна  и по път за малко да се сблъска с  малкото човече с поокъсани гащи, прихванати с жълти тиранти. Беше застанало до стереоскопа и подканяше:

- Госпожи и господа, насам, насам, срещу две стотинки! Сега тоз щастливец, видите ли го? - и  посочи към непознатия бабаитин. Пред него е японския император и империатрицата в Лондонския музей. Ето го и голямото земетресение в Италия. Елате насам да видите Руско-Японската война, Порт Артур, морската битка! Не са плашете и от страшната катастрофа в Испания! Сичко ше видите. Елате насам! Да видите чудото на чудесата!

-  Ето ти две стотинки! - рече Колчо. - И дай да вида туй чудо, що думаш, че за минута человек обикаля света!

   Собственикът нагласи апарата и постави картичката на телената рамка.

- Ето тъй, млади госп'дине! Погледни през увеличителното стъкло!

    Пред погледа на момъка преминаваха какви ли не чудеса. Когато всички картички се изредиха, той отстрани очите си от апарата.

- К'во гос'пдине? Нийде няма да видиш толкоз, а?- попита човечето.

- Остани си с здраве човеко! Господ здраве да ти дава и още дълго да на радваш!- рече Колчо и тръгна.